ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
София, 19. февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 717 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския градски съд от 12.11.2014 г. по гр.д. № 3761/2014, с което е оставена без уважение молба за изменяване на разпореждането на съда от 09.06.2014 г. в частта за разноските.
Недоволна от определението е жалбоподателката Е. А. А., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че дори след оттеглянето на въззивната жалба да се дължат разноски, при определянето на фактическата и правна сложност на делото следва да се имат предвид фактически извършените процесуални действия.
Ответникът по жалбата я оспорва, като счита, че фактически извършените процесуални действия са без значение, тъй като отказът от въззивната жалба е извършен няколко дни преди насроченото заседание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е постановено от въззивен съд и е по молба за изменение на съдебен акт в частта за разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че въззиваемият има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от подадената въззивна жалба. Уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция в размер на 600 лева не е прекомерно, макар да е отпаднала нуждата от явяване в съдебно заседание поради оттеглянето на въззивната жалба, тъй като разногласието по чл. 127а СК са емоционално натоварени, и фактическата и правна сложност на делото е висока, предвид противоречивата съдебна практика по много от повдигнатите въпроси.
По същество правилно въззивният съд е приел, че страната има право на разноски и при прекратяване на делото, като за изплатеното адвокатско възнаграждение е без значение отпадането на необходимостта от извършването на някои съдопроизводствени действия. Възнаграждението е изплатено за защита пред въззивната инстанция и се дължи независимо от това, че нуждата от явяване в открито заседание е отпаднала впоследствие. Също правилно въззивният съд е приел, че размерът на адвокатския хонорар 600 лева не е прекомерен в сравнение с действителната фактическа и правна сложност на делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския градски съд от 12.11.2014 г. по гр.д. № 3761/2014.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.