О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 19.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на ………осемнадесети септември…………..две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева нчд № 1561/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано на основание чл.43 от НПК.
В Районен съд гр.Несебър е било образувано нчд № 191/2012 г., във връзка с молбата от осъдения Е. О. М. за определяне на общо наказание на основание чл.25 вр. чл.23 от НК по осъжданията му по нохд № 136/1999 г. на РС Троян и нохд № 116/ 2001 г. на РС Русе. Съдията- докладчик е установил, че молителят е осъждан многократно, като последната му присъда е постановена от Русенския районен съд. Ръководейки се от разпоредбата на чл. 39 ал.1 от НПК е приел, че компетентният съд за произнасяне по молбата на осъдения е Русенският районен съд. Затова с определение от 27.03.2012 г. е прекратил производството пред себе си и е постановил молбата на М. да се изпрати по подсъдност на Русенския районен съд.
Прекратеното дело не е изпратено на РС Русе, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжния съд [населено място]. По реда на чл. 341 ал.2 от НПК подлежат на обжалване определенията на съда, с които се прекратява наказателното производство и се прегражда пътя на съответната страна да получи произнасяне по съществото на искането. Очевидно, настоящият случай не е такъв, доколкото делото се пренася за решаване в друг съд. От своя страна, Бургаският окръжен съд не е съзрял тази незаконосъобразност и се е произнесъл като въззивна инстанция по подадената от осъдения жалба срещу определението на РС [населено място], което потвърдил с определение № 50/ 17.05.2012 г. по внчд № 502/2012 г. Частното наказателно дело № 191/2012 г. е било върнато в РС [населено място] и не е изпратено за образуване в РС [населено място].
При така изложените факти, Върховният касационен съд счита, че не е компетентен да се произнася по подадената от осъдения М. касационна жалба срещу определението на Бургаския окръжен съд. От една страна, въззивното определение не подлежи на касационна проверка, а от друга- към момента липсва спор за подсъдност. Районният съд в [населено място] е следвало да изпълни собственото си определение и да изпрати делото на Русенския районен съд, който единствен може да повдигне спор за подсъдност, ако намери, че също не е компетентен да се произнася по искането за групиране на наказанията на осъдения М.. Ето защо и с оглед процесуална икономия, ВКС прие, че делото не следва да се връща на РС Русе – за изпълнение на определението му от 27.03.2012 г., а следва да се изпрати за образуване на Русенския районен съд.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на осъдения Е. О. М. срещу определение № 50/ 17.05.2012 г. на Бургаския окръжен съд.
Изпраща нчд № 191/2012 г. на Русенския районен съд за образуване на частно наказателно производство по молбата на осъдения Е. О. М. за определяне на общо наказание по чл.25 вр. чл.23 от НК.
Препис от настоящото определение да се изпрати на РС – Несебър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.