2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
С., 20,02,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 692/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Е., гражданин на Л. против определение № 1220 от 04.07.2011 г. по ч.гр.дело №2112/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 12.04.2011г. по гр.д. 2403/10г. на СГС за прекратяване на производството по делото.
Ответникът по частната жалба- [фирма]-гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, очертал е предмета и развитието на спора, като е поддържал, че не е „ съгласен „ с мотивите на съдилищата, тъй като те били в противоречие с постоянната практика на ВКС, а „ съществените” материалноправни и процесуалноправни въпроси били- „ Има ли право член на Надзорния съвет да иска обявяване нищожността на решения на този орган, които са вписани и представлява ли той трето заинтересовано лице по смисъла на чл.29ЗТР във връзка с чл.537, ал.12 ГПК и допустимо ли е да се води установителен иск за обявяване нищожността на решения на НС, когато те подлежат на вписване”.Страната е заявила, че налице било основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на въпроса относно активната легитимация на ищеца, след което е развила своето разбиране по този въпрос, поддържано в производството.Посочено е още, че налице било и основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК,тъй като въззивния съд се е поизнесъл в противоречие с практиката на ВКС относно това дали установителния иск за несъществуване на вписани обстоятелства е допустим.Накратко страната е интерпретирала мотивите на САС, с които е изразила несъгласие и е изложила своето разбиране по въпроса за това, че иск по чл.29 ЗТР можело да предяви всяко трето лице, чиито права и интереси били засегнати от вписването. В тази връзка страната е разгледала ТРОСГК №1/02г.. Развила е становището си за това, че за заличаване на вписването нямало нарочен иск, а то било само последица от искове по чл.71 ТЗ, 74 ТЗ и чл.29 ЗТР. Изброила е съдебни актове, които не е приложила/ решенията на ВКС са приложени служебно/. Други доводи няма развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК.Дори и да се приемат за релевантни формулираните от него въпроси, въпреки че първият от тях е извън предмета на спор, тъй като съдът е прекратил производството по иск по чл.124 ГПК, предявен самостоятелно, а не производството, по което е образувано друго дело- по искове по чл.29 ЗТР/ №1600/10г. на СГС/, то установено е единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице, обаче основание за такова допускане то следва страната да установи в съотносимост на кумулативност и едно от лимитивно изброените в т.1, 2 и 3 на чл.280, ал.1 ГПК хипотези.Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По това основание,обаче не е развил релевантни доводи, свързани с конкретно обосновано противоречие при разрешаването на конкретно поставен правен въпрос. Не е сочил и актове, относими към него/ вж. т.2 ТРОСГТК №1/2009г./, тъй като единствената посочена задължителна практика е цитираното и интерпретирано от касатора ТРОСГК на ВКС на РБ №1 /2002г. Страната обаче не е съобразила решаващите мотиви на въззивния съд / с оглед и общото основание по чл.280, ал.1 ГПК/ съдържащи изрично позоваване именно на тази задължителна практика, с оглед приетото, в съответствие с разрешенията на това тълкувателно решение, че ищецът не разполага с процесуално право да предяви установителен иск за нищожност на решението на Надзорния съвет на ответното дружество, тъй като тези решения подлежат на вписване. В тази връзка изложеното от касатора, съставляващо оплакване за неправилност на постановения от съда правен резултат не обосновава приложно поле на касационно обжалване.Извадената от контекста на спорния въпрос относно допустимостта на производството интерпретация на мотив на цитираното тълкувателно решение за това, че иска за установяване на нищожност или недопустимост на вписването или несъществуването на вписаното обстоятелство може да бъде предявен и от всяко трето заинтересовано лице не кореспондира с конкретния случай, поради това, че е налице отделно заведен иск по чл.29 ЗТР, производството, по който не е прекратено и който изключва правния интерес на ищеца от самостоятелно заведения установителен иск, както е съобразил и въззивния съд в съответствие с цитираната от касатора задължителна практика.
Основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, към която е относима цитираната общо и приложена служебно, казуална практика на ВКС, също не се установява, тъй като, както страната сама е отбелязала- по релевантните въпроси е налице задължителна практика.Такава задължителна практика съставлява и решение № 35 по т.д. №546/09г. на ВКС, ТК, І т.о./ на което се е позовал въззивният съд при формиране на своят решаващ извод/ тъй като, то е постановено по реда на чл.290 ГПК- арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/09г., и с него се мотивира възможността за предявяване на установителен иск за нищожност на решение на орган на търговско дружество само ако това решение подлежи на вписване. С оглед изложеното, страната правно необосновано е поддържала в касационната си жалба, че това решение нямало задължителен характер. Доводите на касатора, обективиращи оплакване за неправилност на обжалваното определение, така определени и от него / като несъгласие с изводите на въззивния съд/ се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, поради което са ирелевантни към настоящето производство.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.С оглед разгледаното правно съдържание на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява изложеното разбиране по поставените въпроси, обективиращо защитната й теза, което и по принцип няма относимост към лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Още повече, че както бе обосновано по-горе в случая е налице и задължителна практика, с която въззивния съд се е съобразил.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1220 от 04.07.2011 г. по ч.гр.дело №2112/2011 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: