О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
Гр.София, 20.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 1636/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.248 ГПК.
В едномесечния срок по чл.248 ал.1 ГПК от постановяване на Определение № 10 от 8 януари 2018 г. в производство по чл.274 ал.3 ГПК по ч.гр.д.№ 1636/2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение № 990/22 март 2017 г. на САС, ТО, 13 състав по ч.гр.д.№ 495/2017 г., е подадена молба от П. В. С. и Ц. Т. С. – ответници по частната касационна жалба на „Р. /България/ ЕАД София за допълване на определението на ВКС в частта за разноските с присъждане на сумата 3000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за изготвяне на частната касационна жалба.
В срока за отговор на насрещната страна – жалбоподател „Р. /България/ ЕАД изразява становище, че молбата е неоснователна.
След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд намира следното:
Молбата е подадена от заинтересована легитимирана страна в срока по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските и се явява процесуално допустима.
С определението от 8 януари 2018 г., чието допълване е поискано, не е допуснато касационно обжалване на Определение на САС от 22 март 2017 г. по ч.гр.д.№ 495/2017 г., ТО, с което е потвърдено протоколно определение на Софийския окръжен съд за частично прекратяване на производството по т.д.№ 67/2016 г. по предявените в отношение на евентуалност осъдителни искове за сумата 45 371,23 лв. Съдът е пропуснал да се произнесе по заявеното от молителя с отговора на касационната частна жалба искане за присъждане на разноски – заплатен адвокатски хонорар 3000 лв., чието плащане в брой се установява чрез договор за правна защита и съдействие от 28 юни 2017 г., представен с отговора на частната жалба.
Хонорарът е договорен за процесуално представителство пред Върховния касационен съд и предприетите действия в приключилото в закрито заседание частно производство се изчерпват с изготвянето на отговор на частната касационна жалба, дължимостта на адвокатското възнаграждение е оспорена с отговора на искането по чл.248 ГПК, като в отношение на евентуалност е заявено и възражение за намаляване поради прекомерност. В чл.9 ал. 3 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден минимален размер на хонорара за изготвяне отговор на касационна жалба с основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание – 500 лв.
Предвид фактическата и правна сложност на спора в прекратената му част, вида и броя на исковете, предмета на договора за правна защита и съдействие, частният характер на производството, приключването му с определение за недопускане на касационно обжалване и обема на вложения труд в изпълнението на единствената от възложените услуги – изготвяне на писмен отговор на частната касационна жалба – съдът намира, че възражението на ищцовата банка за прекомерност на заплатеното в брой адвокатско възнаграждение 3000 лв. е основателно, поради което присъдената сума, с която следва да бъде допълнено определението от 8 януари 2018 г., трябва да бъде равна на минималния размер съобразно чл.36 ЗА и чл.9 ал. 3 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, на основание чл.248 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА Определение № 10 от 18 януари 2018 г. по ч.т.д.№ 1636/2017 г. на ВКС, ТК, състав на Второ т.о. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА „Р. /България/ ЕАД София да заплати на Ц. Т. С. и П. В. С. 500 лв. съдебни и деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: