Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
347 _quest.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 20.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14.03.2018 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3474 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Производството e образувано по касационна жалба на Б. О. Х. и С. О. Х. срещу въззивно решение от 10.05.2017 г. по възз. гр. д. № 52 /2017 г. на Силистренския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено решение от 03.01.2017 г., постановено по гр.д. № 369 /2015 г. по описа на Дуловския районен съд, в обжалваната част, с която е допусната делба на нива с площ 19.999 дка и овощна градина с площ 20 дка в землището на [населено място], [община], индивидуализирани в решението.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна Н. Н. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, редовността и основателността на касационната жалба.
Насрещните страни А. А. Г., Ю. М. Х., Г. Н. М., С. Н. Е., С. Н. А., А. С. Х., С. И. А., С. И. А., С. О. Апти, не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал. 2 ГПК (в редакцията преди измененията с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г.).
Жалбоподателите твърдят, че въззивното решение е неправилно, поради неправилния извод на съда за неоснователност на тяхното възражение за придобивна давност.
По възражението за придобивна давност в съответствие с приетото в ТР 1 /6.08.2012 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал, въззивният съд е приел следното: Когато основанието, на което е установена фактическата власт, произтича от наследяване, както е в случая, съсобственикът владее само своята идеална част и държи идеалните части на останалите съсобственици. В случая жалбоподателите не са доказали да са променили основанието за упражняване на фактическа власт върху идеалните части на останалите съсобственици от държане във владение за себе си съгласно приетото с ТР 1 /6.08.12 г на ОСГК на ВКС.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК:
В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите не са извели правни въпроси, каквито са предвидени в чл.280,ал.1 ГПК и ТР 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС като общо основание за допускане на касационно обжалване, които да са обусловили изводите на въззивния съд по конкретното дело и които да са разрешени от него при една от предпоставките, посочени в точки 1-ва, 2-ра или 3-та на ал.1 на чл.280 ГПК – в противоречие с тълкувателни решения и постановления на ВС и ВКС, с решения на ВКС по чл.290 ГПК, с решения на ВКС и ВС по ГПК от 1952 г. (отм.) или за които да са обосновали, съобразно предвиденото в т.4 на посоченото ТР 1 /2010 г., че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Вместо това жалбоподателите са навели твърдения за процесуални нарушения и необоснованост, които представляват доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение по чл.281,т.3 ГПК, навели са твърдение за основателността на възражението им за придобивна давност и са заявили, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Това допълнително основание за допускане на касационно обжалване (по т.3) обаче може да се обосновава само във връзка с изведен правен въпрос, какъвто в случая липсва.
Изводът е, че тай като не е изведен от жалбоподателите правен въпрос, не е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода от спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците в това производство не претендират разноски, не са доказали, че са направили разноски, поради което и на тях разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 10.05.2017 г. по възз. гр. д. № 52 /2017 г. на Силистренския окръжен съд
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.