О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 129
гр.София, 21.03.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 933 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 4000/ 21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6249/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу разпореждане от 21.11.2018 г. (неточно именувано „определение“ – арг. от чл. 130 ГПК) за прекратяване на производството по гр.д. № 5056/ 2016 г. на Софийски градски съд по исковата молба на касатора срещу Н. Ц. Г. за присъждане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради лъжесвидетелстване пред органите на досъдебното производство по пр.пр. № 431/ 2013 г. на Специализираната прокуратура.
Определението се обжалва от Е. Д. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следния процесуално-правен въпрос: „Допустим ли е иск по чл. 45 ЗЗД за вреди на пострадалия от клеветнически твърдения, ако не е проведено наказателно дело от частен характер?“ Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 12/ 06.02.2013 г. по гр.д. № 449/ 2012 г. на ВКС, ГК, III-то ГО, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно.
Чл. 130, изр. 2 ГПК се прилага и в настоящото производство. Предвиденото в него изключва правото на възражение (на писмен отговор) на ответника по частната касационна жалба. С разпореждането, което въззивният съд е потвърдил, първата инстанция е констатирала недопустимост на осъдителния иск преди да бъде връчен препис от исковата молба. Процесуално правоотношение с ответника не е възниквало, а той не разполага с възражение (с писмен отговор) за това, дали чуждото право на иск (това на касатора) е възникнало.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. Обжалваното определение е въззивно; случаят попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а решението по делото би подлежало на касационно обжалване (чл. 274, ал. 4 ГПК). Подадена е от легитимирана страна. Въззивният съд е отрекъл надлежното възникване на правото на иск, което касаторът е упражнил чрез предявения осъдителен иск по чл. 45 ЗЗД. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането по чл. 130 ГПК, въззивният съд е приел, че една от материалноправните предпоставки на иска – извършено от ответника престъпление по чл. 290 НК, което в обстоятелствената част на исковата молба касаторът твърди да е нарушило забраната по чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму, гражданският съд може да установи само с влязла в сила осъдителна присъда (чл. 300 ГПК) или по изключение, – с влязло в сила позитивно решение, постановено при условията на чл. 124, ал. 5, пр. 1 ГПК. След като касаторът не се е позовал на такъв съдебен акт, е изключена компетентността на гражданския съд да установи извършено престъпление по чл. 290 НК, а предявеният иск е недопустим.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият процесуално-правен въпрос не обуславя обжалваното определение. Обвързан от обстоятелствената част на исковата молба, в която касаторът се е позовал на извършено от ответника престъпление по чл. 290 НК, въззивният съд не е разсъждавал допустим ли е иск по чл. 45 ЗЗД за вреди на пострадалия от клеветнически твърдения, ако не е проведено наказателно дело от частен характер. Престъплението по чл. 290 НК е различно от престъплението по чл. 147 НК, а само второто е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Не е възможно противоречие на определението с отговора на процесуалноправния въпрос, даден в решението на ВКС.
Поради това, че са изключени и общото, и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационният контрол не следва да се допуска.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 4000/ 21.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6249/ 2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.