1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 24.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 21 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] и [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу определение № 840/27.10.2011г. по ч. т. дело № 950/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] против определение № 963/01.04.2010г. по ч. т. дело № 397/2010г. на Варненски окръжен съд, ТО, с което след отмяна на разпореждане № 36598/18.12.2009г. по ч. гр. дело № 13971/2009г. на Варненски районен съд, 30 състав, е допуснато издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по заявление вх. № 25507/17.12.2009г. на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място], солидарния длъжник [фирма], [населено място] и ипотекарните гаранти Й. М. Д. и Д. З. Д. за вземане в размер 12 569,32 евро по нот. акт № 110/08.04.2009г. на нотариус Й. П. вземане по договор за лизинг, ведно със законната лихва и направените разноски в размер 1 735 лв.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението. Частните жалбоподатели релевират доводи, че неправилно съдебният състав е приел, че с жалбата е обжалвано разпореждане за незабавно изпълнение. Поддържат становище, че са обжалвали определението на Варненски окръжен съд, с което е уважена частната им жалба и делото е върнато с указания на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение и постановяване на незабавно изпълнение. Считат, че докато не са издадени заповедта за изпълнение и не е връчена покана за доброволно изпълнение, същите не могат да бъдат обжалвани. Частните жалбоподатели молят атакуваният съдебен акт да бъде отменен и частната жалба да бъде уважена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалвания съдебен акт на ВКС, ТК, съдебният състав е приел, че определението, с което след отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд за отхвърляне на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК във връзка с чл. 417, т. 3 ГПК срещу частните жалбоподатели като солидарни длъжници, същото е уважено, не е от категорията на съдебните актове, изброени лимитивно в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, за които е предвиден касационен контрол. Изложил е съображения, че въззивното определение няма преграждащ ефект за развитието на заповедното производство и не може да се приеме, че с него се дава разрешение по същество на последното, доколкото с нормата на чл. 419, ал. 1 ГПК е предвидена обжалваемост единствено на разпореждането, с което молбата за незабавно изпълнение се уважава, а по аргумент от чл. 413 ГПК следва, че самата заповед за изпълнение е необжалваема. Съдебният състав на ВКС е приел, че определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по същество по законосъобразността на постановения отказ е окончателно. От друга страна, са изложени съображения, че процесуална предпоставка за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение съгласно чл. 419, ал. 2 ГПК е наличието на подадено от длъжника – жалбоподател възражение по чл. 415 ГПК, каквото по делото отсъства и не са наведени доводи в тази насока.
Съображенията и доводите в обжалваното определение за недопустимост на частната жалба срешу въззивното определение, с което се уважава заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е допуснато издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че заповедта за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК и определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на съдебните актове по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и определението по чл. 419 ГПК.
Неоснователен е доводът на частните жалбоподатели, че неправилно съдебният състав е приел, че с жалбата е обжалвано разпореждане за незабавно изпълнение. С въззивното определение Варненски окръжен съд се е произнесъл по правилността на разпореждането на Варненски районен съд на основание чл. 274, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК и именно този съдебен акт е предмет на подадената от частните жалбоподатели – заявители в първоинстанционното производство частна касационна жалба. Връщането на делото от въззивната инстанция на първоинстанционния съд за изготвяне на заповедта и изпълнителния лист е само с оглед техническото оформяне на заповедта и изпълнителния лист и определението в посочената му част не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на актовете нито по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2, нито по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 840/27.10.2011г. по ч. т. дело № 950/2010г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.