3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
С., 27.01. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 22 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5421/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. чрез пълномощник адвокат А. Б. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 131 от 14.06.2013 г. по в. гр. дело № 227/2013 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 62 от 21.03.2013 г. по гр. дело № 1115/2012 г. на Троянски районен съд и са отхвърлени исковете на Д. С. С. против Основно училище „И. Х.” [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде признато уволнението за незаконно и отменена заповед № 226/10.10.2012 г. на директора на ОУ„И. Х.” [населено място]; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра” в Здравен кабинет в ОУ„И. Х.” [населено място] – 0,5 щатна бройка; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да и бъде присъдено обезщетение в размер на 1099,68 лв. за времето, през което е останала без работа.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправния въпрос – може ли работодателят да прекрати едностранно трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато при сключването му е знаел, че работникът или служителят не притежава необходимото образование или квалификация за заеманата длъжност и до прекратяването на договора няма нормативна промяна в изискването за образование или професионална квалификация за заеманата длъжност, за който поддържа, че се разрешава противоречиво – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът ОУ„И. Х.” [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК с твърдение, че поставеният правен въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС установена по реда на чл. 290 ГПК. Изложени са съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на спора, обуславя решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС установена по реда на чл. 291 ГПК с решение по гр. дело № 441/2009г., четвърто г. о. ВКС и решение по гр. дело № 1041/2012 г., трето г. о. ВКС. Според посочената съдебна практика, когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт, работодателят може да се позове законосъобразно на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да прекрати трудовия договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания., т. е. когато изискването за образование и квалификация е предвидено в нормативен акт, чрез посочената съдебна практика е дадена възможност на работодателя да се позове на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и да прекрати трудовото правоотношение независимо, че при сключването на трудовия договор работникът или служителят не е притежавал изискуемото образование или квалификация. С решението по гр. дело № 1041/2012 г., Върховният касационен съд е възприел разрешението дадено с решението по гр. дело № 441/2009 г. ВКС (на което се е позовал решаващият съд) като е конкретизирал посочената хипотеза, само до изискване за образование и квалификация предвидено в нормативен акт.
Разрешения с обжалваното решение спор е идентичен – ищцата е притежавала образователно-квалификационна степен и специалност „акушерка” и не е притежавала изискуемата за заеманата длъжност професионална квалификация по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/27.04.2000 г. за здравните кабинети в детските заведения и училища – медицинска сестра или фелдшер с образователно-квалификационна степен специалист или бакалавър, още към момента на сключване на трудовия договор с работодателя. Това обстоятелство е обсъдено от съда, който от правна страна е приел, че заповедта за уволнение е законосъобразна независимо, че несъответствието е съществувало й към момента на сключването на договора, след като то съществува й към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на цитираната съдебна практика причината, поради която при назначаването работодателят е пренебрегнал установените в нормативния акт изисквания за образование и квалификация е без значение.
Представената от жалбоподателката съдебна практика не установява противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос. Извън съдебното решение по гр. дело № 441/2009 г. ВКС, четвърто г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, останалите съдебни решения нямат задължителен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а съдебните решения постановени по реда на чл. 290 ГПК не разрешават въпрос идентичен с поставения по настоящето дело.
Съдът не присъжда съдебни разноски за адвокатско възнаграждение платено от ответника по касационната жалба, поради липса на направено искане от пълномощника с изготвения писмен отговор и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 14.06.2013 г. по в. гр. дело № 227/2013 г на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ