3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 27.01.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6755 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. М. против решение от 20.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 6435/2013 г. от ІV-а състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд се е произнесъл по основателността на предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Съдът е приел, че решението на районен съд, с което са отхвърлени исковете е правилно и го е потвърдил. За да достигне до тези изводи, съдът е приел за установено, че ищецът И. И. М. е извършил описаното в заповедта за налагането на дисциплинарното наказание нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушение на трудовите задължения, установени в длъжностната характеристика и инструкцията на влаковия кондуктор, на каквато длъжност е бил назначен ищецът по делото. Съгласно тях, влаковия кондуктор е бил длъжен да проверява редовността на документите за пътуване на пътниците и ако при проверката се установи пътник без билет, да уточни началната и крайна спирка на пътуването му, след което да го уведоми за нормативно определената цена, която следва да заплати и да му издаде влаков билет. Ако пътникът откаже да заплати цената, кондукторът следва да го покани да слезе на следващата гара, а ако пътникът откаже – да сигнализира на началника на влака и съвместно да предприемат действия по разрешаването на проблема. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено, че е констатирано нарушение на описаните по-горе правила на трудовото дисциплина, като при извършена проверка се е установило около 1/3 от пътуващите пътници във вагон, който е следвало да бъде проверен от ищеца, че пътуват без билет. Съдът е приел, че тежестта на наложеното наказание съответствува на допуснатото нарушение на трудовото дисциплина, като в тази насока е отчел както значителния брой на пътуващите без билет, така и дисциплинарното минало на ищеца.
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първия правен въпрос е, може ли да се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” само въз основа на дисциплинарно минало, след като дисциплинарното нарушение не е доказано изцяло. Съдът не е приел в своите правни изводи, че може да се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение” само въз основа на дисциплинарно минало, като е приел, че нарушението на трудовата дисциплина е доказано от събраните поделото доказателства. Липсата на произнасяне по така поставения правен въпрос води и до неотносимост на същия към производството по чл.288 ГПК. Втория правен въпрос е, задължителен реквизит на заповедта за уволнение заличените дисциплинарни наказания, които са взети предвид при определянето на дисциплинарното наказание. Този правен въпрос, относно задължение на работодателя да отрази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарното минало на работника, дори и да е взел предвид при налагането на наказанието същото, не е въвеждан в спора с исковата молба, както и във въззивното производство, като по него въззивният съд не се е произнесъл, а и не е дължал произнасяне. Съдът се е ограничил единствено да отчете при определяне съразмерността на наказанието с нарушението на трудовата дисциплина, но не е формирал правни изводи относно това, заличените наказания задължителен реквизит ли са от мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което е недопустимо този правен въпрос да се повдига едва пред касационния съд, както и същия неотносим, доколкото по него не се е произнесъл въззивния съд.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 6435/2013 г. от ІV-а състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. И. М. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица], кантора да заплати на [фирма] сумата 100 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. с чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.