О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 28.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.03.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 135/2012 година
Производството е по член 274 ал.1 изр.второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба,подадена от М. Д. В.-С. от [населено място],Пловдивска област,чрез пълномощника й адвокат Е. Т.,против определение №31/20.01.2012г. на Върховен касационен съд,Второ гражданско отделение,постановено по гр.д.№1178/2011г. по описа на същия съд,с което се връща касационна жалба вх.№17491 от 26.07.2011г. подадена от М. Д. В.-С. от [населено място],срещу решение №981 от 28.06.2011г. по гр.д.№825/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд,10 граждански състав,и се прекратява производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,се връща подадената касационна жалба от М. Д. В.-С. срещу решение №981/28.06.2011г. по гр.д.№825/2011г. по описа на Пловдивски окръжен съд,като недопустима.
ВКС,с обжалваното определение,е констатирал,че касационната жалба е подадена на 26.07.2011г.,след изменението на член 280 ал.2 от ГПК/ДВ бр.100 от 21.12.2010г.,в сила от същата дата/която предвижда критерий изключващ касационното обжалване,когато цената на иска е под 5000 лева.Съдът е приел,че цената на предявения установителен иск за собственост върху недвижимия имот,посочена от ищците с молба от 29.07.2008г.,на основание член 70 във връзка с член 68 и 69 ГПК ,възлиза на 3752 лева,без да е представено удостоверение за данъчна оценка на имота,но първоинстанционния съд я е възприел,така както е определена от ищците и върху нея е събрана и дължимата държавна такса,поради което касационното обжалване е недопустимо по силата на незабавното действие на новата процесуалноправна уредба-член 280 ал.2 ГПК.
Видно от данните по делото,пред първоинстанционния съд е образувано гр.д.№199/2010г.по описа на Пловдивски районен съд,Vгр.с.и е приета за разглеждане искова молба от М. Д. В.- С. и С. М. С. против В. Д. М. и Д. С. С.,по предявен иск установителен иск за собственост върху описания в същата недвижим имот,след като последната не е била приета за разглеждане по гр.д.№1263/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,Vгр.с. и производството по същото е разделено с определение на съда от 15.10.2008г.С молба от 29.03.2008г./лист 5 от делото/ от ищците М. В. –С. и С. С.-ищци по главно встъпване,във връзка с указанията на съда по гр.д.№1263/2008г. по описа на Пловдивски районен съд/преди разделяне на производството по същото/за отстраняване нередовности по исковата молба вх.№20980/02.07.2008г.,последните посочват на основание член 70 във вр.с член 68 и член 69 от ГПК ,цена на иска в размер на 3 572,70 лева и на основание тази цена на иска са приложили документ за внесена държавна такса.Така заявената цена на предявения установителен иск за собственост относно описания в исковата молба недвижим имот,е била възприета от първоинстнационния съд,сезиран с молбата,без да се изисква от съда и да се представя от ищците данъчна оценка на процесния имот.Следователно,за допустимостта на касационната жалба правилно касационният съд се е позовал на посочената от ищците цена на предявения иск и с оглед критерия за обжалваемост на въззивните решения,подлежащи на касационен контрол по депозирани касационни жалби след изменението на член 280 ал.2 от ГПК/ЗИДГПК-ДВ бр.100 от 21.12.2010г.,е прекратил касационното производство като недопустимо.
Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 70 от ГПК,на която самите ищци са се позовали в горепосочената молба от 29.03.2008г.,цената на иска се определя от ищеца,и като такава по предявения установителен иск за собственост е посочена в размер на 3 572 лева.,поради което с оглед предвиденото в член 280 ал.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя М. В.-С.,че следва да се има предвид данъчната оценка на имота,във връзка с определяне цената на иска,към настоящия момент,а именно към момента на депозиране на частната жалба,тъй като от момента на заявяването на иска през 2008г. досега са изминали години и същата се е увеличила,като се прилага с настоящата частна жалба, данъчна оценка на процесния имот от 23.02.2012г,издадена от О. „Р.”.Това е така,защото,цената на иска се определя от ищеца с предявяването му пред съда,при депозиране на исковата молба, и към този момент се отнася и определянето на паричната оценка на предмета на иска,а не впоследствие в процеса на производството по делото в следващите съдебни инстанции,както се твърди в настоящия случай.В контекста на изложеното е и предвиденото в разпоредбата на член 70 ал.2 от ГПК,изречение второ,относно възможността за повдигане на въпроса за цената на иска от ответника или служебно от съда,което може да стане най-късно в първото заседание за разглеждане на делото.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №31 от 30.01.2012г. на Върховен касационен съд,ІІгражданско отделение,постановено по гр.д.№1178/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: