3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 896/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 15. 3. 2010 г. по гр. д. № 1086/2009 г. е потвърдил решението на Плевенския районен съд по гр. д. № 4982/2008 г., с което е отхвърлен искът на Л. П. срещу Г. Д. за сумата 2700 лв. – разликата между уважения размер 1500 лв. до претендирания размер 4200 лв.. С въззивното решение е потвърдено решението на Плевенския районен съд в частта, с която е осъден Л. П. да заплати на Г. Д. сумата 840.67 лв., а също така е осъден Л. П. да заплати в полза на Г. Д. сумата 104.90 лв., представляваща законна лихва върху сумата 840.67 лв. за конкретно посочен период.
Л. К. П. от[населено място] е подал касационна жалба срещу така постановеното въззивно решение, приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и съдебни решения.
Г. И. Д. от[населено място] е представил писмен отговор и моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Претенцията на ищеца П. за сумата 4200 лв. е обоснована с твърдението му, че от месец май 2007 г. до месец януари 2008 г., вкл., ответникът Д., като негов пълномощнник, е получил наем от 600 лв. месечно за отдаден под наем на трето лице недвижим имот в[населено място], собственост на П.. От получената обща сума 5400 лв. Д. му предал само сумата 1200 лв. и му дължи остатъка от 4200 лв.. Въззивният съд е приел, че за този период от време двете страни са се намирали в правоотношения на гражданско дружество, включително и по договора за наем на имота в[населено място], което дружество е било прекратено през април 2008 г. и Д. е дължал на П. половината от сумата на получените наеми, т. е. сумата 2700 лв.. Като е предал доброволно 1200 лв. е останал да дължи сумата 1500 лв., която е присъдена със съдебното решение. Претенцията на Г. Д. по предявения от него насрещен иск с размер 3793.40 лв. е обоснована с разходите, които е направил за ремонт и подобрения на имота в[населено място], собственост на П., при условията на гражданско дружество за обща стопанска дейност между тях. Уважаването на претенцията само до размер на сумата 840.67 лв. е съобразено с разходите, които са установени от доказателствата по делото.
Искането на жалбоподателя П. за допускане на касация е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че между страните съществува гражданско дружество по чл. 357 и следващите ЗЗД и не е обсъдил приложението на чл. 42, ал. 1 ЗЗД, която норма съответства на действителните им отношения.
Искането е неоснователно.
Не е налице противоречие с практиката на ВКС, съдържаща се в тълкувателните решения, тъй-като представените решения са на отделни състави. Същите решения се отнасят за отделни дела и конкретни казуси и въпроси по тяхното разрешаване, поради което не са относими към спора по делото. Изводът на Плевенския окръжен съд за съществуващи между страните правоотношения на гражданско дружество е изграден на базата на доказаните фактически обстоятелства по делото и не представлява разрешаване на правен въпрос. Доколко този извод е правилен, може да се преценява при разглеждане на касационната жалба по същество, а субективната преценка на жалбоподателя за неговата неправилност не е основание за допускане на касация. Същото се отнася и до твърденията, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, т. е., че мотивите на решението нямат нужната изчерпателност, а самото решение не съответства на данните по делото и закона. В производството по допускане на касация не се преценява правилността на решението, а конкретни правни въпроси при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 15. 3. 2010 г. по гр. д. № 1086/2009 г. на Плевенския окръжен съд по жалбата на Л. П. от[населено място].
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Д. за присъждане на разноски за касационното производство, поради липса на доказателства за такива разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: