О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 06.04. 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 61/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 190/02.05.2019 г. по в. гр. д. № 194/2019 г. Великотърновският окръжен съд потвърдил решение № 253/04.07.2017 г. по гр. д. № 308/2017 г. на Горнооряховския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. Б. Б. срещу Ж. П. И. инцидентен установителен иск за приемане за установено, че придобитият по време на брака между страните недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ апартамент № 4 на втори етаж, източен, от четириетажна жилищна сграда, построена от ЖСК „К.”, със застроена площ 109.01 кв. м., заедно с придаващите се избено помещение № 5, таванско помещение № 1 и гараж № 17, ведно с 15.073% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, е изцяло собственост на ищеца, като придобит с негови лични средства, дадени по дарение, и е допуснато да се извърши делба на същия имот при равни права за съделителите Е. Б. Б. и Ж. П. И..
Касационна жалба срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена от Е. Б. Б., който поддържа, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
Ответницата по касация е подала писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното:
Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.09.1990 г., прекратен с развод с влязло в сила на 01.02.2017 г. решение.
Процесният апартамент се намира на втория етаж от четириетажна жилищна сграда, построена от ЖСК „К.” на основание отстъпено право на строеж върху общинска земя, по време, когато страните са били в брак.
По делото са представени фактури, от които се установява, че в периода 1992-1993 г. св. Б. Б. – баща на ищеца по иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, е заплатил строителни и други материали, необходими за строителство, ел. инсталация и ВиК инсталация. Не е спорно между страните, че така закупените материали са използвани за строителството на процесния апартамент.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че наличните записи в приходно-разходната книга на ЖСК „К.” са за суми, внасяни от св. Б. Б., в общ размер на 172 719 лева /неденоминирани/. Спорният имот към момента на завършването му /1996 г./ е на стойност /според приходно-разходната книга/ 172 719 лева /неденоминирани/, като заплатените от свидетеля Б. суми покриват тази стойност. Установено е и това, че за довършителни дейности свидетелят е заплатил по представените фактури 40 405.21 лева /неденоминирани/.
От разпитаните по делото свидетели К., М. и П. /баща на Ж. И./ е установено, че през периода 1992-1996 г. страните отглеждали пилета в птицеферма, като са полагали труд и двамата, както и бащата на Е. Б. – св. Б. Б., и от тази дейност са реализирани добри доходи. Св. П. е установил, че след като получел пари за партидите предадени пилета, Е. Б. /на чието име бил сключеният с птицекомбинат договор за отглеждане на пилета/, ги предавал на баща си, за да ги вложи в строежа на процесния апартамент. Свидетелят е установил и това, че е извършвал конкретни строително-довършителни дейности в имота заедно с бащата на Е. Б..
Св. М., който не е посещавал птицефермата често, е посочил, че в нея са работели само Е. Б. и негови близки. Св. К. е установил, че всички суми за изграждане на апартамента са внасяни от Б. Б., той съдействал и за осигуряването на строителни материали, участвал в дейностите по изграждане на цялата сграда заедно с другите членове на ЖСК. Св. Б. е посочил, че той и сестра му, на чието име бил и договорът, отглеждали пилета, като парите от тази дейност били получавани от самия него. От тези пари и от заплатата си свидетелят внасял вноските за ЖСК. Твърди, че Е. и Ж. не са посещавали строителния обект и не са полагали труд в ЖСК, както и не са му давали пари, за да ги внася в кооперацията. Заявява, че той е бил само изпълнител, който движил цялата работа и плащането, както и че е бил организаторът на всичко в кооперацията.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд приел, че по силата на членственото правоотношение страните са придобили спорния имот по време на брака си. Приел за установено, че бащата на Е. Б. действително е внесъл в касата на ЖСК сума, равняваща се на цялата стойност на процесния имот, както и е участвал с труд при извършването на строителните дейности и е участвал активно в снабдяването на кооперацията с необходимите материали за извършването на строежа. За да е налице обаче трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК, трябва да е установено, че определено имущество е придобито със средства, които са лична собственост на единия от съпрузите. В случая твърдението е, че бащата на ищеца по инцидентния установителен иск му е дарил сумата, внесена в касата на ЖСК. По делото обаче липсват данни сумите да са дарени на ищеца от неговия баща. Последният, разпитан като свидетел, не е посочил, че е внасял сумите с намерението да надари своя син. Посочил е, че е бил организатор и изпълнител при влагането на средства и труд в ЖСК за построяването на спорния апартамент. Това категорично опровергава тезата на ищеца, че средствата, внасяни в касата на ЖСК, са му били дарени. Няма и категорични данни чии са били тези средства. Свидетелските показания в тази насока са противоречиви – част от свидетелите твърдят, че страните по делото са работили и са реализирали доходи, които са използвани за строежа на жилището, а друга част – че средствата са били собственост на бащата на ищеца. Не са налице документи, от които да се установи кои от фактите, които свидетелите изнасят, са верни. Сам по себе си фактът на депозиране на средства от едно лице в касата на ЖСК не означава от една страна, че тези средства са били негови, а от друга – не може да обоснове и извод, че тези средства са дарени на ищеца и са негови лични. По тези съображения въззивният съд намерил за недоказано по делото, че ищецът е придобил процесния имот със средства, дарени му от неговия баща. Това, че последният е вложил труд и е организирал изграждането на спорното жилище, би могло да породи облигационни отношения между него и страните по делото, тъй като те са придобили същото, но не може да обоснове извод, че ищецът е изключителен собственик по силата на трансформация по чл. 23, ал. 1 СК.
Въззивният съд намерил за неоснователни и възраженията на ищеца по насрещния иск за допуснати нарушения на процесуални правила. Посочил, че по отношение на доклада и разпределението на доказателствената тежест първоинстанционният съд е посочил кои факти следва да бъдат доказани от ищеца по иска с правно основание чл. 23, ал. 1 СК, а именно – извънбрачния характер на придобитото имущество, в случая – сума, която е послужила за придобиване на процесния имот. По отношение на указанията за доказване на факти, изключващи съвместен принос, съдът е излязъл извън кръга на търсената защита, доколкото не е предявен иск за липса на съвместен принос при придобиване на спорното жилище, но с това правата на ищеца не са накърнени. Не е необходимо съдът да дава указания за доказването на всеки конкретен факт, който би могъл да доведе до извод за наличието на трансформация на лично имущество, тъй като във всеки отделен случай фактите биха могли да бъдат различни. Достатъчно е на страната да са дадени ясни указания кое обстоятелство трябва да е доказано и това е сторено в случая от първоинстанционния съд. По оплакването, че не били дадени указания за доказване доходите на Б. Б., въззивният съд посочил, че този факт, при липсата на доказателства за извършено дарение, е без стойност. По отношение на това чии свидетели са били разпитани първи въззивният съд посочил, че липсва процесуална норма, която да указва реда, по който се разпитват свидетелите по делото. Показанията на свидетелите са отразени в протокола от съдебното заседание, в което са били разпитани, и не е налице искане за допълване на този протокол.
Въз основа на всичко изложено въззивният съд заключил, че искът по чл. 23, ал. 1 СК е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд. Изходът на този иск обуславя изхода на спора за делба. Страните са придобили спорния имот по време на брака си, след прекратяването на който, предвид липсата на трансформация на лично имущество, дяловете им са равни.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Поставя въпросите:
1. Коя е приложимата правна норма при решаване на спор относно трансформация на имущество по смисъла на чл. 21 СК /отм./ при придобиването на имот посредством участие в ЖСК;
2. Създават ли се корпоративни отношения между човека, внасял пари в касата на ЖСК в полза на някой друг, и ЖСК;
3. Доказването на индивидуален принос по смисъла на чл. 21 СК /отм./ оборва ли презумпцията за съвместен принос, визирана в нормата на чл. 19 СК /отм./.
По тези въпроси касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с т. 2 от Постановление на Пленума на ВС № 3/12.11.1983 г. по гр. д. № 1/1983 г., т. 4 на ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 193/06.01.2015 г. по гр. д. № 2647/2014 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 756/22.01.1996 г. по гр. д. № 809/1995 г., на ВС І-во г. о., решение № 223/16.03.2010 г. по гр. д. № 522/2009 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 39/14.02.2011 г. по гр. д. № 1358/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 737/21.12.2002 г. по гр. д. № 374/2002 г. на ВКС, І-во г. о., както и с посочените в касационната жалба решение № 1314/02.07.1991 г. по гр. д. № 638/1991 г. на ВС, ІІ-ро г. о., решение № 116/01.03.2006 г. по гр. д. № 744/2005 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 680/02.11.2010 г. по гр. д. № 784/2009 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 581/02.08.2010 г. по гр. д. № 1329/2009 г. на ВКС, І-во г. о.
Формулирани по посочения начин, въпросите са били поставени и при първото разглеждане на делото от Върховния касационен съд, когато Е. Б. е обжалвал с касационна жалба първоначално постановеното въззивно решение № 525 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 776/2017 г. на Великотърновския окръжен съд. По тази жалба е било образувано гр. д. № 853/2018 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. С определение № 513/15.10.2018 г. съставът на ВКС е конкретизирал, уточнил и обобщил въпросите /съгласно дадените с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, разяснения/ така: придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение. Приел е, че въпросът обуславя изхода на спора и е решен в противоречие с представеното от касатора решение № 193/06.01.2015 г. по гр. д. № 2647/2014 г. на ВКС, І-во г. о. /неправилно посочено като № 264/2014 г./, поради което е допуснал касационно обжалване. Въпросите са били относими към мотивите, изложени от въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото, че недвижимите имоти са придобити от страните в момента на снабдяването им с нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, който придобивен способ изключва трансформация на лични средства, респ. влагането на лични средства, придобити по дарение, не влече придобиване на вещно право, а изпълнение на имуществени задължения по корпоративното правоотношение с юридическата личност на ЖСК и на семейноправното задължение за осигуряване на семейството по чл. 18 СК /отм./; посочено е било, че придобиване на недвижим имот посредством ЖСК в изключителна собственост по време на брак е мислимо само при липсата на съвместен принос по смисъла на чл. 19 СК /отм./, а не и при трансформация на лично имущество.
В обжалваното сега решение, постановено при новото разглеждане на делото, въззивният съд, в изпълнение на указанията, дадени с отменителното решение № 13/28.02.2019 г. по гр. д. № 853/2018 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е разгледал предявената претенция по същество, като е обсъдил събраните във връзка с нея доказателства и доводи на страните. Не е излагал съображения дали придобиването на имот по време на брака чрез участие в ЖСК изключва възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение, тъй като този въпрос е бил разгледан от ВКС в отменителното решение. Ето защо въпроси №№ 1, 2 и 3 не са свързани с предмета на спора, разгледан със сега обжалваното въззивно решение, поради което и не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
4. При дарение на парични средства, послужили за придобиването на недвижим имот, дарителят длъжен ли е да доказва размера на доходите си, респективно произхода на средствата, които дарява. По този въпрос се поддържа противоречие с ТР № 6/2013 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, според което доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.
Този въпрос е поставен във връзка с мотивите в обжалваното решение, че липсват категорични данни чии са били средствата, внасяни от бащата на ищеца – св. Б., в касата на ЖСК, като сам по себе си фактът на депозиране на средства от едно лице в касата на ЖСК не означава, че тези средства са били негови. Тези мотиви са посочени от въззивния съд като допълнителни, поради което поставеният във връзка с тях въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, при положение, че по основния мотив за отхвърляне на иска по чл. 23, ал. 1 СК, а именно, че липсват доказателства свидетелят да е внасял сумите с намерението да надари своя син, касаторът не поставя въпрос. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК прави невъзможно обсъждането на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
5. Въззивната жалба, в която се навеждат твърдения за пропуск в доклада по чл. 146 ГПК, задължава ли въззивния съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада;
6. Трябва ли указанията да са ясни, точни и еднозначни за страните с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК;
7. Може ли въззивният съд да мотивира решение въз основа на недоказаност на определен факт, без да са дадени указания на страната, която носи доказателствена тежест.
По тези въпроси касаторът поддържа становище за противоречие на въззивното решение с т.т. 1 и 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В т. 2 на посочения тълкувателен е посочено, че ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд не е процедирал в отклонение от тази съдебна практика. Видно от определението по чл. 146 ГПК от 12.05.2017 г. по гр. д. № 308/2017 г., първоинстанционният съд е посочил, че, за да е налице фактическият състав на чл. 21, ал. 2 СК /отм./, респ. чл. 23, ал. 1 СК и да се признае на претендиращия бивш съпруг по-голям дял в съсобствеността на това основание, той следва да докаже както извънбрачния характер на придобитото имущество, респ. сумата, така и влагането й в придобиването на вещта; посочил е също, че доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК се възлага на страната, която твърди, че се е осъществил този факт /факти/, като доказването е допустимо с всички доказателствени средства. Така изготвеният доклад е пълен, ясен и точен, като в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС са посочени елементите от фактическия състав на поддържаното от касатора придобивно основание /решение № 249/27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о./, както и допустимите за установяването им доказателствени средства /решение № 94/10 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1258/2009 г. на ВКС, І-во г. о./. В съответствие с практиката на ВКС е и становището на съда /макар формално да се намира в частта извън доклада по делото/, че в случая спорът е по произхода на средствата, а не кой е фактическият вносител на паричните вноски в ЖСК. Указано е и чия е доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. По така изготвения проект за доклад страните не са възразили в проведеното на 05.06.2017 г. първо по делото съдебно заседание и докладът е бил обявен за окончателен. Следователно, докладът е съдържал указания както по предмета на доказване, така и по разпределяне на доказателствената тежест и допустимите доказателства /чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК/, поради което, като е приел, че липсват допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд не е нарушил указанията, дадени в т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. 1 на тълкувателния акт, на която касаторът също се позовава, е неотносима към поставените въпроси/. Основателно е отклонено от въззивния съд и оплакването, че не са дадени указания за доказване доходите на св. Б. – баща на ищеца. При липсата на доказателства внесените от него суми в касата на ЖСК да са били дарени на ищеца, доказването на този факт не би могло да доведе до фактически и правни изводи, различни от формираните от въззивния съд в обжалваното решение. По тези съображения настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че въззивният съд не е процедирал в противоречие с посочения тълкувателен акт и поставените пети, шести и седми въпроси не обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване /посочените в касационната жалба решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., и решение № 422/03.06.2010 г. по гр. д. № 805/2009 г. на ВКС, І-во г. о., са по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК – въпрос, различен от поставените/.
В касационната жалба касаторът твърди, че въззивното решение противоречи и на решение от 20.05.2010 г. на Русенския районен съд, което не е представено и поради това не е ясно към коя група от поставените въпроси се отнася. Същественото обаче е това, че този съдебен акт не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като не е сред посочената в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съдебна практика /задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и практика на Върховния касационен съд/.
Последното поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК също не е налице. Не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, въззивното решение да е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика, а и касаторът не е обосновал защо според него обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие серия Б № ………….
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 190/02.05.2019 г. по в. гр. д. № 194/2019 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. Б. Б. от [населено място], [улица], ет. 2, да заплати на Ж. П. И. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 800 /осемстотин лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: