3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1290
С., 12.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4164/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. П. чрез пълномощник адв. Й. Т. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 25.03.2014г. по в. гр. дело № 10846/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-124-60 от 13.05.2013г. по гр. дело № 28798/2012г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от жалбоподателката против частен съдебен изпълнител С. Б. Я. и [фирма] искове, при условията на солидарност, за заплащане на сумата в размер на 20 000 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на наложена възбрана от частния съдебен изпълнител върху недвижим имот – апартамент № 17, находящ се в [населено място], [улица], етаж 7, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на 1832,77 лв. за периода 26.07.2011г.-13.06.2012г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие с представена практика с обжалваното решение е разрешен правният въпрос, дали е налице незаконосъобразно действие на частния съдебен изпълнител, когато при провеждане на изпълнителното производство не се е съобразил с представените писмени доказателства за липса на задължение от страна на трето незадължено по делото лице. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел липсата на предпоставки за ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител; необоснован е извода, че същият е действал добросъвестно в рамките на предоставената му от закона възможност за проучване състоянието на длъжника. Представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД относно деликтната отговорност на частния съдебен изпълнител и преценката на процесуалната законосъобрзаност на действията и бездействията на частния съдебен изпълнител при провеждане на изпълнителното производство. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Б. Я. чрез пълномощник адв. А. Т. Софийска адвокатска колегия оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване по съображения подробно изложени в писмения отговор.
Третото лице помагач на ответниците ЗАД [фирма] представлявано от изпълнителния директор А. Ю. чрез пълномощник юрисконсулт Ц. М. оспорва наличие на основание за допускане касационно обжалва. Излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответникът [фирма] и третите лица помагачи [фирма] и Министерство на регионалното развитие не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението правен въпрос е отправен към конкретно установената фактическа обстановка по дело, чрез който жалбоподателката цели да оспори изводите на съда за процесуална законосъобразност на извършените от частния съдебен изпълнител процесуални действия по наложената възбрана.
Прието е с обжалваното решение, че към момента на наложената възбрана, от която се твърди, да са настъпили вреди за ищцата, частният съдебен изпълнител добросъвестно, съобразно предоставените му със ЗЧСИ правомощия е изпълнил задължението да събере информация за семейното и имуществено състояние на длъжника и въз основа на получените данни, при спазване на чл. 502 ГПК, е наложил възбраната. Липсата на ангажирани доказателства, че към момента на налагане на възбраната са били налице доказателства, с които частният съдебен изпълнител е могъл да се снабди въз основа на предоставените от закона правомощия за това, че длъжникът не е бил в брак с ищцата, респ. процесният имот е лична собственост на ищцата е дало основание на съда да утвърди извода за законосъобразност на действието по налагане на възбраната. В този смисъл твърденията в поставения правен въпрос, че към момента на наложената възбрана съдът не се е съобразил с представете писмени доказателства за липса на задължение от страна на трето незадължено по делото лице не съответстват с конкретно установената по делото фактическа обстановка. Така поставен въпросът не обуславя изхода на делото и не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.
Решаващите изводи на съда за неоснователност на деликтния иск за вреди не влизат в противоречие с представената от жалбоподателката съдебна практика по приложението на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, респ. чл. 441 ГПК във вр. с чл. 45 ЗЗД, според която, съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, преценката на които по наложената в конкретния случай възбрана върху недвижимия имот с обжалваното решение е извършена в съответствие с наличните по делото доказателства.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.03.2014г. по в. гр. дело № 10846/2013г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ