О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1290
София, 18.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15 октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Н. Зекова
дело № 4489/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С о у „Х. Б.”, [населено място], област С. е подало касационна жалба срещу решение по гр. д. № 126/2013 г. на Окръжен съд Смолян и приложило изложение на обстоятелствата по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, Б. С. от [населено място], област С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд Смолян, с решение по гр. д. № 1521/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Б. С., извършено със заповед от 24. 09. 2012 г., възстановил я на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по история и цивилизация” и осъдил СОУ „Хр. Б.” да й заплати сумата 2564,04 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Окръжен съд – Смолян, с въззивно решение от 02. 04. 2013 г. по гр. д. № 126/2013 г. потвърдил решението на районния съд в посочените части, отменил решението на районния съд в частта за отхвърляне иска на С. за размера на обезщетението за оставане без работа над сумата 2564,04 лв. до претендираните 3846,06 лв. и осъдил СОУ „Хр. Б.” [населено място] да заплати на ищцата разликата между двете суми. Съдът е приел, че Б. С. е секретар на синдикалната секция на КТ „Подкрепа” към СОУ „Хр. Б.” и работодателят не е получил съгласие на синдикалния орган за нейното уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата”, каквото е императивното изискване на чл. 333, ал. 3 КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретизира този въпрос, както следва: Следва ли ползващият се от закрила по чл. 333, ал. 3 КТ да установи легитимния му избор за член на синдикалното ръководство, в чия тежест е установяването на това обстоятелство и то подлежи ли на преценка от страна на съда.
Искането е неоснователно.
От самото съдържание на така изразените питания е видно, че не се касае за разрешаване на правен въпрос, а за установяване на доказателствен факт – легитимен избор на член на синдикално ръководство и процесуалните действия на съда и страните относно доказването на този факт. Както е посочено в чл. 280, ал. 1 ГПК, основание за допускане на касация е произнасяне на съда по правен въпрос, но не и доказателствените му изводи относно фактически обстоятелства. В мотивите на въззивното решение изрично е посочено, че този факт е преклудиран, съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй-като в първоинстанционното производство работодателят не го е заявил своевременно / чл. 146 и 147 ГПК/ и това обстоятелство е извън предмета на спора. При това положение няма обект за преценка и допускане на касационно обжалване – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02. 04. 2013 г. по гр. д. № 126/2013 г. на Окръжен съд – Смолян.
ОСЪЖДА СОУ „Хр. Б.” , [населено място], област С. да заплати на Б. М. С. от [населено място] сумата 450 /четиристотин и петдесет/лева разноски по делото като адвокатско възнаграждение за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: