О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1291
София 20.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4493 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Г. Б. против решение от 3.01.14г.по в.гр.дело № 794/13г.на Кюстендилския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 491 от 30.09.13г.по гр.дело № 1762/12г.на Кюстендилския районен съд.С него е отхвърлен предявения от него иск против Р. – К. за отмяна на наложено му дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение”,наложено със заповед № ЧР-013/2.07.12г.на началника на РИО-К..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба РИО -К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР-013/2.07.12г.на началника на РИО-К.,с която на ищеца И. Б.,на длъжност”директор „на ОУ”Св.К. О.” [населено място], на основание чл.188 т.1 КТ във вр.с чл.187 т.10 КТ е наложено дисциплинарно наказание”предупреждение за уволнение”, е законосъобразна.Изложени са съображения,че в нарушение на заповед № РД-09-19/9.01.12г.на МОН,съдържаща забрана по време на изпитванията за присъствие на учителите,които преподават на учениците от класа,през учебната 2011г./2012г.със своя заповед № 258/23.04.12г.ищецът е определил за четци Г. С. и И. Н.,които са класни ръководители и учители на ІVа и ІVб класове,и които са присъствали на изпита,прочели са диктовката и са напуснали училището.Направен е извод,че наложеното му дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението,като е взето предвид,че има предходно дисциплинарно наказание „забележка” и поведението му,което сочи за безкритичното му отношение.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
По въпроса :следва ли съдът да извърши преценка за характеристиките на основния критерий „тежест на нарушението” – значимост на изпълнение на задължението; форма на вина;обстоятелствата,при които е извършено нарушението,поведение на работника или служителя; настъпилите неблагоприятни последици, има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 372 от 1.07.10г.по гр.дело № 1040/09г.на ІV г.о.; решение № 516 от 28.06.10г.по гр.дело № 94/09г.на ІІІ г.о.; решение № 227 от 29.06.12г.по гр.дело № 1417/11г.на ІІІ г.о.Прието е, че преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение.
Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи със задължителната практика.Въззивният съд е извършил преценка относно обстоятелствата,които са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл.189 ал.1 КТ.
На поставения от жалбоподателя въпрос дали Регионалният инспекторат по образованието може да бъде работодател на директор на общинско училище е даден отговор в ТР № 1/2010г.на ОСГК на ВКС,в което се приема,че тълкуването на правната норма на чл.61 ал.2 КТ изисква да се приеме,че длъжностите,които се заемат по този ред са при работодатели,дейността на които ги определя като държавни или общински институции,които задоволяват обществени потребности и в тези случаи законът овластява по-горестоящия орган да сключва трудовите договори с лица,в чиито трудови функции ще се включва и упражняването на работодателската власт,като трудовото правоотношение се създава с предприятието,на което се предоставя работната сила.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 3.01.2014г.,постановено по в. гр.дело № 794/13г.на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.