5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
гр. София, 17.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5634 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Д. против решение № 5226/15.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 5633/2015 г. от ІІ”е” състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, като е отменил първоинстанционното решение и е постановил ново по съществото на спора, като е отхвърлил предявените обективно съединени искове.
Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок за това, като е отчел период, през който ищцата е ползувала отпуск поради временна нетрудоспособност и е било налице прекъсване на срока за налагането на наказанието.
Съдът е приел, че на ищцата са поискани писмени обяснения, като е приел, че въпреки дадения срок от два часа за даването на обясненията, ищцата е била в състояние и е отговорила на поставените в искането за даване на обяснения въпроси, като в тази насока е счел, че дадения срок от два часа за даване на обяснения е бил достатъчен и не е нарушил правото на защита на служителя.
От фактическа страна, съдът е приел от събраните по делото доказателства, че на 12.11.2013 г. след внезапна проверка на каса № 1644 с материалноотговорно лице – ищцата по делото, е констатиран дефицит (липса, недостиг) на сумата от 1004,71 лв. От Акт № 2/12.11.2013 г. съдът е приел за установено, че наличността в национална валута в каса № 1644 с материалноотговорно лице ищцата по делото е в размер на сумата от 5056,34 лв., като по счетоводни записвания наличността в каса № 1644 към 12.11.2013 г. следва да бъде в размер на сумата от 6061,05 лв. или е налице дефицит на парични средства в размер на сумата от 1004,71 лв. Актът за извършена проверка на наличността е подписан от лицето – отговорно за проверяваната каса (ищцата), поради което в тази част този частен удостоверителен документ обективира признание на уволнения служител за настъпване на неизгоден за него правнорелевантен факт. Състоянието на неотчетност в размер на сумата от 1004,71 лв. в поверената на ищцата каса през процесния ден – 12.11.2013 г., съдът е приел за установено и от признанието на служителката, удостоверено в дадените от нея обяснения пред органа на дисциплинарна власт по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че в тежест на отчетника е да установи причината за този недостиг в касата, респ. за твърдяната от ищцата във всички обяснения пред работодателя „счетоводна грешка или повторно плащане на клиент”. Поради липсата на доказателства в тази насока, въззивният съд е приел, че чрез своето виновно противоправно поведение, изразяващо се в груба небрежност, уволненият служител е причинил на работодателя в процесния ден имуществена вреда на значителна стойност.
Въззивният съд е приел, че за да остане неотчетена парична сума в размер на 1004,71 лв. при наличие за деня по счетоводни данни от 6061,05 лв., ищцата се е отнесла нехайно към възложените й от работодателя отчетнически функции, но е проявила груба небрежност, тъй като е могла да съзнава, че при неполагане на изискуемата се грижа може да се достигне до липси в значителен размер. Прието е, че при неустановяване на произхода на причинените от ищцата на работодателя имуществени вреди на значителна стойност (за един ден) поведението на уволнения служител разкрива висок интензитет на противоправност – довело е до разрушаване на отношенията на доверие между служител и работодател, като в значителна степен са били злепоставени неговите интереси. В тази насока съдът е отчел и обстоятелството, че при установяване на процесната липса и невъзможността да изясни причината за тази безотчетност ищцата не е предприела действия за възстановяване на причинените имуществени вреди на работодателя, напротив, в дадените обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ – почти три месеца след констатиране на състоянието на безотчетност на поверената й каса, без да доказва причината за този касов недостиг, изрично е заявила, че няма да възстанови липсващите парични средства. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че ищцата при извършване на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушение на трудовата дисциплина (при неспазване на установените от работодателя технологични правила не е опазила поверените й парични средства на значителна стойност) е злоупотребила с доверието на работодателя.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, се сочат материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на обжалването.
Твърди се, че е налице противоречиво разрешаване от съдилищата по въпроса относно даването на срока за писмени обяснения по повод допуснато нарушение на трудовата дисциплина, като в тази насока се сочи решение на Окръжен съд – Пазарджик, с което е прието, че с оглед конкретните обстоятелства по делото, дадения двучасов срок не е бил достатъчен. Преценката за това, дали дадения срок за обяснения по чл.193 ГПК винаги е с оглед конкретните данни по делото и не е правен въпрос, а е фактически въпрос. Обстоятелството, че с оглед данните по друго дело, съдът е приел дадения срок за недостатъчен, не води до извод за противоречиво разрешаване от съдилищата на правен въпрос, доколкото налага проверка на данните от фактическа страна по конкретния случай, което е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, тъй като касае обосноваността на съдебното решение.
Твърди се, че въззивният съд е приел, че без да има доказателства по делото за извършена преценка по чл.189, ал.1 КТ, работодателят е доказал изпълнение на изискванията на този законов текст. Въззивният съд е отчел обстоятелствата, наведени от ответника по исковата молба във връзка с изпълнението на изискванията на чл.189 КТ, като на това основание е приел горното, а именно, че работодателят е изпълнил тези изисквания. Твърди се, че липсата на съображения в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание и възприетото в тази насока от страна на СГС е в противоречие с възприетото с решение на ВКС по гр.д.№ 1306/2011 г. относно приложението на чл.189, ал.1 КТ. Действително, с цитираното решение на ВКС е прието, в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по това дело, че преценката по чл.189, ал.1 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. Същото обаче е приел и въззивния съд в настоящия случай, като неговите изводи не са в противоречие с цитираното решение, а в него не се съдържа извод, че подробни съображения за мотивите и съображенията в насока на приложението на чл.189, ал.1 КТ, следва да се обективират и в мотивите към самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание. В тази насока липсва соченото противоречие.
Твърди се, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено конкретно действие или бездействие, като в тази насока се сочи противоречие със задължителна съдебна практика – решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че при всички случаи в заповедта за налагане на наказанието следва да е посочено конкретното нарушение, което се изразява в действие или бездействие. Тези решения обаче, касаят различна фактическа обстановка и нарушения, които се са свързани с нарушения на трудовата дисциплина, свързани с конкретни действия, не и с конкретното нарушение на трудовото дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя, като от друга страна, съдът е приел, че в конкретната заповед за налагане на наказанието е посочено и нарушението в достатъчна конкретизираща степен и в тази насока липсва соченото противоречие.
Твърди се, че въпреки констатираната непълнота на доклада на първата инстанция, във въззивното производство, по жалбата та ответника, съдът допълнил доклада, без да направи това и по отношение на доказателствената тежест на ищцата по делото. Следва да се отбележи, че във въззивната жалба на ответника обаче, съществува позоваване на нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, докато във въззивната жалба на ищцата, касаеща един от обективно съединените искове, не се съдържа подобно оплакване. За непълноти и пропуски от страна на първоинстанционния съд в доклада по делото, съдът не следи служебно, а само когато съществува оплакване от коя да е от страните във въззивното производство – с въззивната жалба, респ. отговора на исковата молба. Това е възприето със задължителната съдебна практика, обективирана в т.р.№1/2013 г. на ОСГТК. В случая, липсата на позоваване от страна на касатора, направено в процесуалните срокове за това пред въззивната инстанция за непълнота на доклада по отношение на него, води до неотносимост на поставения правен въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да укаже на страните доказателствената тежест за твърдените от тях факти. Същите основания за неотносимост следва да се отбележат и по отношение на последния поставен правен въпрос, касаещ отново доказателствената тежест, поставен в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото въззивният съд не е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, сочени от касатора.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски, в размер на 320 лева, представляващи юрисксонсултско възнаграждение, за изготвянето на отговора на касационната жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5226/15.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 5633/2015 г. от ІІ”е” състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. К. Д. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., кантора , адв. С. да заплати на [фирма] сумата 320 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.