О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
София, 19.11.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №800 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 22.03.2012г., постановено по в.гр.д.№1400/2011г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.07.2010г. по гр.д.№41851/2009г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от М. П. К. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. П. К. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от М. П. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №12/30.06.2009г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Поставения от касатора въпрос: „може ли съдът да упражнява контрол по отношение на решението на работодателя в кои звена да намали персонала, когато е доказано реално намаляване на обема на работата на дружеството-работодател като цяло, т.е. допустим ли е косвен съдебен контрол по отношение на решението на работодателя как и в кои звена да намали персонала в условията на пазарна икономика при уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ” не е разрешен с въззивното решение. Въззивният съд е приел за установено, че е намалял обема на работа по отношение на издаваните вестници от работодателя, но не и по отношение на Агенция Б., в която ищцата е изпълнявала длъжността „главен редактор”. Т.е. прието е, че не е установено общо намаляване на обема на работа на дружеството-работодател. Поради това поставения от касатора въпрос не е разрешен с въззивното решение и не е относим към приетата за установена фактическа обстановка по делото. Отделно, по поставения от касатора въпрос не е налице основанието чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по въпроса има формирана задължителна съдебна практика – решение №174 от 10.04.2012г. по гр.д.№883/2011г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че когато е налице намаляване обема на работата като обективно фактическо състояние работодателя преценява в каква част – в цялото предприятие или само в отделни негови звена и кои от тях да намали персонала.
Поставен е от касатора и въпрос: „намаляването на обема на работата на дейността на работодателя следва ли да засяга пряко и непосредствено трудовата функция на уволнявания работник или служител, или за да е налице законосъобразност на уволнение по чл.328, ал.1, т.3 КТ е достатъчно уволнението да е предизвикано и да е обусловено от настъпилото намаление на обема на работата на работодателя като цяло, което е довело до намаляване на персонала и в звеното, отдела, в който работи уволняваното лице”. По отношение на така поставения правен въпрос, предполагащ фактическа обстановка, различна от приетата за установена по делото, важи казаното по-горе по отношение на първия от въпросите на касатора. Отделно, формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика с решение №703 от 17.11.2010г. по гр.д.№90/2010г. на ВКС, ІІІг.о., решение №29 от 08.02.2011г. по гр.д.№265/2010г. на ВКС, ІVг.о., решение №12 от 24.01.2012г. по гр.д.№1819/2010г. на ВКС, ІVг.о. /с която е прието, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква намаляването на работата да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция/ не се нуждае от промяна.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „за задължението на въззивната инстанция да разгледа всички поставени въпроси и оплаквания с въззивната жалба, което обуславя изхода на делото”. Уволнението е прието за незаконно и отменено поради това, че работодателят не е доказал основанието за извършването му. Това е прието както в първоинстанционното решение, така и от въззивния съд. Първата инстанция не се е занимала със спора за законосъобразността на извършения подбор, въззивната – също, по съображения, че не е доказано основанието за уволнението. Поради това неоснователно касаторът счита, че въззивната инстанция е следвало да разреши въпроса за законосъобразността на подбора. Както се посочи разглеждането на този въпрос предпоставя да е прието за установено основанието за уволнение, тъй като в противен случай разрешаването му не би имало значение за изхода на спора за законност на уволнението.
От съдържанието на исковата молба е видно, че с нея пред съда е отнесен спорът за законността на извършеното уволнение на М. К. със заповед №12/30.06.2009г. на управителя на ответника [фирма]. Уволнението е атакувано от уволнената служителка поради това, че е извършено на основание, което не е било осъществено и поради незаконосъобразно извършен подбор – това са обстоятелствата, на които е основала иска си за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. Работодателят е този, който следва да докаже законосъобразността на уволнението, без да е необходимо уволненият работник или служител да обосновава защо счита, че не е било налице основанието, на което е уволнен, респ. че подборът не е извършен съобразно със законовите критерии. Предвид изложеното настоящата инстанция не намира вероятност необсъждането на доводите за нередовност на исковата молба да се е отразило на допустимостта на постановения съдебен акт.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.03.2012г., постановено по в.гр.д.№1400/2011г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: