2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
гр. София, 19.11. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3737 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 25.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 15068/2012 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, като е потвърдено решение № ІІ-70-105/06.08.2012 г. по гр. дело № 7291/2011 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу Х. П. Р., иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на липси в размер 23 869.49 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2010 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните четири правни въпроса: 1) може ли да се установява отчетническа функция на заеманата от работника или служителя длъжност с други документи, извън длъжностната характеристика и може ли съдът да тълкува трудовия договор и останалите доказателства по делото при преценката за наличието на отчетническа функция, ако липсва длъжностна характеристика; 2) чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията при търсене на отговорност за липси, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) какъв е характерът на това доказване – достатъчно ли е да е посочена друга причина или възможност за установяване произхода на вредата (недостига) или носещият тежестта на доказване трябва да проведе пълно доказване; и 4) какво означава документална необоснованост при търсене на отговорност за липси от отчетническа дейност и налице ли е тя в случаите, когато отчетникът (ответникът) представи документ, който е оспорен от работодателя (ищеца) и не носи негов подпис, или в тези случаи следва да се приеме, че не е доказан произхода на този разход. По отношение на първите два правни въпроса се поддържа, че те са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като конкретно се сочат и представят (в преписи): решение № 690/03.01.2011 г. по гр. д. № 681/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 1/31.01.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 56/10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 380/02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, с което касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на останалите два правни въпроса се поддържа, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът Х. П. Р. не е подал отговор на касационната жалба в срока за това.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
В мотивите към обжалваното въззивно решение, чрез препращане съгласно чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, СГС е приел, че при доказателствена тежест за жалбоподателя-ищец, той не е ангажирал доказателства по делото и не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответникът е имал задължение да изпълнява отчетнически функции (да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности) на заеманата от него при ищеца длъжност „мениджър храни и напитки” в хотел „Паркландс” – [населено място]. В отговор на оплакванията и доводите във въззивната жалба на касатора, въззивният съд е изложил и съображения, че дори и да се приеме, че ответникът е бил същински или фактически отчетник, по делото не са представени доказателства за действителните му права и задължения, за начина на работа и за установените правила за счетоводна отчетност в дружеството-ищец, както и че без представени длъжностна характеристика на ответника и вътрешни актове за счетоводна отчетност и без задълбочена съдебно-счетоводна експертиза в тази насока, не могат да се презюмират задължения на ответника чрез позоваване на нормативни актове и НКПД.
Наред с горното, въззивният съд е приел, че установената със заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, „документална необоснованост” на плащанията на трудови възнаграждения (аванс, заплата, „овъртайм” – извънреден труд) и квартирни на служители на дружеството и на разходи за наем, ток и вода, извършвани от ответника през процесния период, в никакъв случай не е равнозначна на „липса” по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, която е недостиг с неустановен произход, и при която се презюмира, че недостигът се дължи на отчетника. СГС е изтъкнал и че в случая не само, че няма неустановен произход на „липсите”, но и са съставени документи за тези плащания – разходни касови ордери, като те са необосновани според вещото лице, тъй като изплатените възнаграждения на служителите не са включени във ведомостите за заплати, а относно разходите за наем, ток и вода е констатирана липса на счетоводни документи. Изложени са и съображения, че тези две констатации на вещото лице имат чисто счетоводен характер и са свързани с принципа за документална обоснованост по чл. 4, ал. 3 от ЗСч, както и че така установеното разминаване в счетоводството на дружеството-ищец при ведомостите за заплати и извършените от ответника плащания на трудови възнаграждения и консумативи сочат на нередовно водено текущо счетоводство на дружеството, а също и на укривани приходи, разходи за трудови възнаграждения, осигуровки и данъци, както и на полагане на извънреден труд в нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка е прието, че отговорността за този ”счетоводен хаос” и многобройни нарушения не може да се възложи върху ответника, който не е управител или счетоводител на дружеството, както и че ищецът е този, който следва да докаже, че води законосъобразно счетоводство и че не са съществували основания за извършените от ответника плащания на трудови възнаграждения, квартирни и консумативи. В заключение е посочено, че по делото не са установени липси, а незаконосъобразни счетоводни практики и записвания при разходите на дружеството, които не могат да се вменят във вина на ответника, както и че щом не са установени липси, не е налице основната предпоставка за уважаване на иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ.
Като е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за отчетнически функции на ответника, въззивният съд е дал разрешение на първия изведен от касатора правен въпрос. Без значение за изхода на спора по делото, обаче е дали този правен въпрос е разрешен с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС (и конкретно – в противоречие с представените в тази връзка от жалбоподателя, решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1/31.01.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС). Това е така, защото решаващият извод на СГС за отхвърлянето на предявения по делото иск, е не това, че ответникът не е отчетник, а това, че в случая не се установяват липси по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, което е основната предпоставка за уважаване на иска, както изрично е прието във въззивното решение. С оглед това, първият правен въпрос в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационото обжалване на въззивното решение.
Останалите три правни въпроса, изведени в изложението на касатора, са разрешени от въззивния съд в пълно съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, израз на която са и представените от жалбоподателя, решение № 690/03.01.2011 г. по гр. д. № 681/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 56/10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 380/02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Изводите на въззивния съд, че в случая не са налице липси (т.е. недостиг на парични средства с неустановен произход), а по делото са установени извършени от ответника конкретни плащания по разходни касови ордери и по други документи срещу подпис – на трудови възнаграждения, квартирни, наем, ток и вода, както и че тези плащания са документално необосновани, което обаче не е по вина на ответника, а поради допуснати нарушения и нередовности при воденето на счетоводството на дружеството-касатор, са основани не само на представените по делото писмени доказателства, а най-вече – на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза по делото, която е изготвена и след проверка от вещото лице в счетоводството на ищцовото дружество. Тези изводи на въззивния съд, с които е дадено разрешението на последните три правни въпроса, изведени в изложението на касатора, са направени при точно приложение на закона – чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 4 от ЗСч, както и в пълно съответствие с представената по делото практика на ВКС, в която се приема, че отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ е за липса, която се състои в недостиг в касата или в склада, цеха и пр., който е с неустановен произход – няма яснота относно причините за неговото появяване; че при констатиране на такъв недостиг възниква презумпция, че липсата е причинена от отчетника; че тази презумпция произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход; че за да избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално-отговорното лице следва да докаже, че не е причинил щетата или че не я е причинил виновно, т.е. тежестта на доказване се обръща – в тежест на работодателя-ищец е да установи липсата, а в тежест на работника/служителя-МОЛ е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина (решение № 56/10.03.2010 г. по гр. д. № 540/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 380/02.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС); че работникът, комуто е възложено като трудово задължение да отчита парични средства, отговаря за липса, когато е получил съответна сума, но не е представил документи за извършени разходи и не е върнал остатъка; че в тежест на работодателя е да докаже получаването на сумата от работника, а работникът разходването й по предназначение и връщането на остатъка, като той може да доказва, че е изразходвал и други суми по предназначение, както и че е върнал остатъка от получената сума, както и може да представи доказателства също, че не е върнал остатъка поради действията на трети лица, форсмажор или друга причина, за която не отговаря (решение № 690/03.01.2011 г. по гр. д. № 681/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). При това положение и тъй като настоящият съдебен състав напълно споделя тази трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, с която е съобразено обжалваното въззивно решение, то не са налице наведените от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното му обжалване по последните три правни въпроса, изведени от жалбоподателя.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 25.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 15068/2012 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.