5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
С., 20.12. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
,
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 5509/2013 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. К., [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат В. П. срещу въззивно решение № 239 от 12.06.2013 г. по гр. дело № 237/2013 г. на Смолянския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 95 от 5.04.2013 г. по гр.д. № 26/2013 г. на Районен съд, [населено място] са отхвърлени предявените от Т. С. К. срещу [фирма], [населено място], искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение извършено със заповед № 2 от 20.11.2012 г. и № 86 от 20.11.2012 г. на управителя на дружеството от длъжността “обслужващ бензиностанция/газостанция”, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и за осъждане на дружеството да заплати обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1499.10 лв. за периода на оставането му без работа, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Поддържа се, че даденото разрешение в обжалваното решение по приложението на нормата на чл. 193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и практиката на съдилищата в страната.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна – [фирма], [населено място], чрез адвокат Е. С. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване по поставените въпроси. Поддържа, че изводите на съда относно това спазени ли са изискванията на чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 КТ съответстват на задължителната съдебна практика, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на Т. С. К. срещу [фирма], [населено място], предявени при условията на обективно съединяване, за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, Смолянският окръжен съд е приел, че заповедта с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” е законосъобразна, като издадена при спазване императивните разпоредби на чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ. Приел е, че жалбоподателят е бил изслушан от работодателя в присъствието на служител на дружеството, относно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение, че в заповедта е посочен нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина така както е възприето и оценено от работодателя, с неговите обективни и субективни признаци, че е налице съответствие между посоченото правно основание и фактическите обстоятелства.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за приложението на чл.193, ал.1 КТ и по конкретно относно това длъжен ли е работодателят да уведомява работника или служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание и да посочи точно нарушенията, за които предварително се искат обясненията не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По този въпрос практика та е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС. В решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/2009г. на ІV г.о. е прието, че нормата на чл.193, ал.1 КТ се счита за спазена, ако обясненията са снети преди налагане на дисциплинарното наказание, като не е необходимо спазването на определена процедура. В решение № 232 от 20.07.2012 г. по гр.д. № 1008/2011 г. на ІІІ г.о. е прието, че целта на регламента по чл.193, ал.1 КТ е работодателят да се запознае с дадените обяснения на работника или служителя и представените от него данни относно обстоятелствата, относими към фактическите състави по чл.187 и чл.190 КТ и да ги оцени преди да приеме решение за отговорността му. Тази цел изключва необходимостта от спазване на определена процедура. В решение № 544 от 6.01.2012 г. по гр.д. № 1811/2010 г. на ІV г.о. е прието, че не е необходимо да има специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение. В КТ не е предвидено изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Оттук следва, че не е задължително и формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В решение № 307 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1342/2010 г., ІV г.о. е прието, че когато са поискани обяснения от работника /служителя по реда на чл.193 КТ и той се яви и даде устни или писмени обяснения и от изявлението му може да се направи еднозначен извод, че то е окончателно и че той не възнамерява да представя допълнителни обяснения, нито да сочи и представя доказателства в подкрепа на обясненията си и в своя защита, работодателят не е длъжен да изчаква определения от него срок за изслушване на работника по реда на чл.193,ал.1 КТ и има право да извърши действия по налагане на наказанието и преди изтичането на този срок. Създаването на проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди изслушване на работника /служителя или приемане на писмените му обяснения по реда на чл.193 КТ не води до незаконосъобразност на наказанието, ако заповедта е връчена след изслушване на работника или след приемане на неговите писмени обяснения от работодателя или след отказа да даде обяснения и в случаите, когато работодателят не е възприел защитната теза на работника /служителя, отразена в неговите обяснения.
Настоящият съдебен състав намира даденото от въззивния съд разрешение, че от жалбоподателя са поискани и той е дал обяснения за посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение пред управителя на дружеството, в присъствието на служител на същото /св. С./, че създаването на проект на заповед за дисциплинарно наказание преди изслушване на работника не води до незаконосъобразност на наказанието, след като заповедта е връчена след изслушването на работника не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл.193, ал.1 КТ, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ ако мотивите към същата се намират в друг акт на работодателя, към който тя препраща не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В задължителната съдебна практика /напр. решение № 642 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г., ВКС, ІV г.о., решение № 313/2010 г., ВКС, ІV г.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/ е прието, че обосновката на работодателя за конкретни факти, поради които е издадена заповедта за уволнение може да бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта, щом той е станал достояние на работника или служителя. В настоящия случай обаче въззивният съд е приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходими данни, които законът предпоставя като условие за законност. Посочен е нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни признаци, като е налице съответствие между посоченото правно основание и фактическите обстоятелства. Или, изводите на въззивния съд, че заповедта отговоря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са изложени обстоятелствата, формиращи фактическото основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност не са обусловени от поставения правен въпрос. След като този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, то по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239 от 12.06.2013 г. по гр. дело № 237/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: