4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
С., 29.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.906 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Й. М. от [населено място], подадена от процесуалния й представител- адв. Б. М. срещу въззивно решение № 65 от 1.04.2011 год. по гр.д. № 119/2011 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 20.01.2011 г. по гр.д. № 1300/2010 г. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Л. Й. М. срещу Областен управител на област [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за признаване за незаконно уволнението и отмяна на заповедта, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 1929.60 лв., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въпроса за момента на прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ при отправено предизвестие и възможността да се делегира работодателска правоспособност е от значение за изхода на делото, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна- Областен управител на област С. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Л. Й. М. срещу Областен управител на област С. въззивният съд е приел, че е осъществено посоченото в заповедта на работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Прието е, че с изтичане срока на предизвестието съгласно разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1 КТ трудовото правоотношение се прекратява, а издадената заповед има само декларативен характер.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
М. въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му – т. 1 на ТР № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. По въпроса за момента на прекратяване на трудовия договор, когато срокът на предизвестие е бил спазен съдебната практика непротиворечиво приема, че когато това право е използвано, трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на срока на предизвестието, който е посочила страната, поискала прекратяването, т.е. меродавен е моментът на прекратяването на трудовия договор, посочен от страната, която е поискала прекратяването му. В този смисъл е и задължителната практика по чл.290 ГПК на Върховния касационен съд- решение № 402 от 21.10.2011 г. по гр.д. № 721/2011 г. на ІV г.о. В него е прието, че при прекратяване на трудов договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието- чл.335, ал.2, т.1 КТ. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон- това е датата, на която изтича срока на предизвестието. Съдебната практика е съобразена от въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът за възможността да се делегира работодателска правоспособност не е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, тъй като решаващите мотиви за да отхвърли исковете са, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на срока на предизвестието.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.8 ГПК на ответната страна следва да се заплатят разноски за касационната инстанция в размер на 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 65 от 1.04.2011 год. по гр.д. № 119/2011 год. на Смолянския окръжен съд.
Осъжда Л. Й. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Областен управител на област С. направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :