О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1292
гр.София,18.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на eдинадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1179 от 2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. С. срещу решение от 14.04.2008 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „г” г.о., постановено по гр.д. № 2* от 2006 г., с което е оставено в сила решение № 174 от 15.12.2005 г. по гр.д. № 4* от 2004 г. на СРС, 72 състав за допускане на делба на магазин, находящ се в гр. С., ул.”С” № 9, партерен етаж, трети магазин, считано от ъгъла на сградата, заедно с тоалетна към него, зимнично помещение под предната част на магазина и заедно с 12/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място между касаторката М. С. С., М. С. Ц. и Д. А. К. при квоти по ? ид.ч. за М. С. и М. Ц. и ? ид.ч. за Д. К.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторката счита, че произнасянето на ВКС по въпроса за определяне квотите на страните по делбата е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. С. Ц. и Д. А. К. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на процесния магазин при квоти по 1/4 ид.ч. за касаторката М. С. и М. Ц. и 1/2 ид.ч. за Д. К. , въззивният съд е приел, че магазитън е бил собственост на Д. К. Т. , починал на 28.03.1957 г. След неговата смърт имотът бил придобит от неговите наследници по закон- съпругата му М. Д. и трите им деца Е. Д. К. , Е. Д. К. и Д. Д. К. След тяхната смърт съответно през 1979 г., 1991 г., 1968 г. и 1973 г., магазинът останал в съсобственост на децата на Е. К. М. С. и М. Ц. , които притежават 1/2 ид.ч. от магазина и на дъщерята и съпругата на Д. К. М. К. /по мъж М. / и Л. К. , които притежават останалата 1/2 ид.ч.. Поради това съдът е приел, че с договора за дарение от 04.08.1999 г., обективиран в нотариален акт № 1* том III, рег. № 3* по нот.д. № 582 от 1999 г. ищецът Д е придобил от М. К. /Мопос/ и Л. К. 1/2 ид.ч. от процесния магазин. Приел е за неоснователно възражението на М. Ц. и М. Ц. за придобиване на целия имот по давностно владение, тъй като по делото не било установено те да са отправили до Д. К. волеизявление, че от държатели на неговата идеална част са се превърнали в нейни владелци, а напротив в съдебно заседание от 25.03.2008 г. са признали неизгодния за тях факт, че не са демонстрирали пред К. намерение да своят неговата част от имота.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решение. По принцип произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато за разрешаване на спорното правоотношение не съществува правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е непълна или неясна, поради което се налага нейното тълкуване, или когато съществуващата съдебна практика е неправилна и подлежи на коригиране. В случая не е налице нито една от горепосочените хипотези: По посочения от касаторката въпрос за квотите на страните при делба на недвижим имот има ясна и пълна правна уредба в Закона за наследството и последователна съдебна практика на съдилищата, която не се нуждае от коригиране.
Освен това, посоченият от касаторката материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК следва да касае приложението на конкретна правна норма, чието правилно прилагане или тълкуване е от значение за правилното решаване на конкретното дело. А в случая, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката не е посочила такъв конкретен въпрос /не е посочила коя норма от Закона за наследството, касаеща определянето на квотите в съсобствеността, е приложена неправилно от въззивния съд или е неясна, неточна и нуждаеща се от тълкуване/. Поради това и тъй като ВКС няма право служебно да въвежда и разглежда материалноправни и процесуалноправни въпроси, които не са посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.04.2008 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „г” г.о., постановено по гр.д. № 2* от 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.