О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1292
София 23.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1229 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Г. К. от с. Л.,община Н. ,ч. процесуалния му представител– адвокат А против въззивно решение № 326 от 25.05.2009г.по в.гр.д. № 224 по описа за 2008г. на Плевенски окръжен съд,с което е отменено решение № 6 от 13.01.2009г. по гр.д. № 15/2008г.на Никополски районен съд в частта,в която на основание чл.242,във вр. с чл.128 от КТ е осъдено Сдружение с обществено полезна дейност”Л”гр. Никопол,представлявано от председателя на УС- А. да заплати на А. Г. К. сумата от 1 400лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 27.01.2005г.-1.09.2007г.,ведно със законната лихва, считано от 28.01.2008г.до окончателното й изплащане,обезщетение за забавено плащане в размер на 56.33лв.за периода 27.01.2005г.-28.01.2008г.и направените разноски,като вместо това е постановил друго,с което е отхвърлил така предявенияте искове като неоснователни и е обявил за недействителен трудов договор № 1 от 1.08.2003г.,сключен между С с обществено полезна дейност”Л”гр. Никопол и А. Г. К. поради противоречието му със закона.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-без да поставя конкретен въпрос,който счита,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От представеното от него изложение – такъв може да бъде изведен и той е свързан с действителността на сключения трудов договор. Отделно се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си -въззивният съд е приел,че трудовият договор,от който ищеца/сега касатор/иска да черпи права е недействителен поради противоречието му с чл.38 от ЗЗД. Това е така,защото е сключен без представителна власт /представителят на Сдружението е сключил договор сам със себе си без за това да е налице взето решение на управителния съвет за упълномощаването му да договаря по този начин/ и липсва писмен акт,с който тези действия да са потвърдени/решение на управителния съвет на Сдружението/. Недействителният трудов договор не е породил правни последици и съответно не се дължи заплащане на възнаграждение по него.
При тези данни –е ясно,че поставеният от касатора въпрос за действителността на сключения на трудов договор– е от значение за изхода на спора,но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата. По въпросите свързани с установена законодателна забрана за представителя да договаря сам със себе си – не се налага отстраняване на противоречие в съдебната практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/.
В случая –касаторът /в качеството си на председател на Сдружение с обществено полезна дейност”Л”гр. Никопол/ е сключил сам със себе си договор на 1.08.2003г. за назначаване на длъжност”ловен надзирател” за неопределено време,с възнаграждение от 40лв.месечно,без за това да е налице решение на управителния съвет на дружеството. Сключването на договор,който задължава Сдружението да заплаща възнаграждение –представлява разпореждане с имуществото на Сдружението и за него –съгласно чл.18 от Устава – е необходимо решение на управителния съвет. Законоустановената забрана за договаряне сам със себе си – би могла да бъде преодоляна само по волята на представлявания. В случая такава воля не е изразена. Единствената възможност-при сключване на сделка ч. договаряне от представителя сам със себе си, за което не е дадено предварително разрешение от представлявания, сделката да породи действие за представлявания-е,ако е налице последващото й одобрение. Това е така,защото с потвърждаването й представляваният отрича наличието на конфликт на интереси. В случая –доказателства за такова потвърждаване –няма. В практиката няма спор,че установената от гражданския закон забрана по чл. 38 ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение не само за доброволното представителство, но и при органното представителство на юридическите лица. Представителната власт на председателя на сдружението възниква по силата на решение на Общото събрание, вписано в търговския регистър и включва предоставените на представителя права по закон. Изрично право на представителя да договаря сам със себе си не е включено в обема на представителната му власт според правилата на ТЗ и следователно конфликтът на интереси e предполагаем за законодателя.
С оглед на горното, като намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 326 от 25.05.2009г. по в.гр.д. № 224 по описа за 2008г. на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.