О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1293
гр. София, 12.10.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1311 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 06.07.2011 г. по гр. д. № 418/2011 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решението от 04.02.2011 г. по гр. д. № 527 от 2010 г. на Сливнишкия районен съд, с което са уважени предявените от А. М. М. от [населено място] против А. „М.” – [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 9893/16.12.2009 г. на директора на А. „М.” и за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши митнически специалист” при М. К.. В решението е прието, че първоинстанционно решение е допустимо, като постановено по редовна искова молба, която съдържа необходимите фактически твърдения за обстоятелствата, на които се основават претенциите, както и съответно на тях искане за съдебна защита на накърненото материално субективно право. По съществото на спора, предмет на делото, въззивният съд е приел, че ищецът е работел при ответника на длъжността „старши митнически специалист” в М. К.. Със заповед № 9893/16.12.2009 г. на директора на А. „М.” трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Заповедта му е била връчена на 28.06.2010 г., от когато не се спори, че е настъпил фактът на прекратяване на трудовото правоотношение. Установено е било също, че през 2007 г. ищецът е бил избран за общински съветник, като на 17.06.2010 г. е бил избран и за председател на Общинския съвет. Изложено е, че ответникът не е възразил и че към 28.06.2010 г. мандатът на ищеца да е бил прекратен. Съдът е приел, че процесното уволнение е извършено незаконно – в нарушение на чл. 35 от ЗМСМА, установяваща абсолютна забрана за прекратяване на трудовото правоотношение с общински съветник през времето на неговия мандат в случаите на чл. 328, ал. 1, т. т. 2, 3 и 4 от КТ. Затова е признал уволнението за незаконно и го е отменил. Изходът на спора по главния иск е обусловил и изхода на спора по иска за възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, с неговото уважаване.
Против решението на Софийски окръжен съд е постъпила касационна жалба от А. „М.” – [населено място]. Изложени са оплаквания за недопустимост на решението – като постановено по нередовна искова молба, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като съдът не е приложил закона точно по процесуален въпрос, който е и от значение за развитието на правото – при оспорване законността на уволнение по чл. 344 от КТ следва ли ищецът в исковата молба да индивидуализира акта, в който е била обективирана волята на работодателя и с който е прекратено трудовото му правоотношение или е достатъчно само да се твърди, че правоотношението е било прекратено в нарушение на закона, без да е необходимо актът да бъде индивидуализиран.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускате на касационно обжалване на въззивното решение от 06.07.2011 г. по гр. д. № 418/2011 г. на Софийски окръжен съд.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба процесуален въпрос обуславя валидността на съдебното произнасяне с оглед твърдението, че ищецът има задължение да изложи фактически твърдения за конкретните обстоятелства, на които основава своето искане за съдебна защита, което да бъде съответно на тези обстоятелства. Това са изисквания за редовността на исковата молба, като предпоставка за валидност на учредения исков процес. Постановяване на решение по нередовна искова молба обосновава недопустимост на съдебното произнасяне и налага неговото обезсилване. Това е принципът. В случая обаче исковата молба е била редовна и липсва основание за допускане на въззивното решение до касация. По този въпрос е налице съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по чл. 290 от ГПК – решение по гр. д. № 673/2010 г. на ВКС, ІV г.о., ГК, според което ”Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да се изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези.… Постановеното при наличие на пречка за надлежното упражняване на правото на иск въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За допустимостта на решението касационната инстанция следи служебно и дължи произнасяне по нея без оглед на това, навели ли са страните доводи в тази насока”. В разглеждания случай въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с тази практика, поради което така поставеният процесуален въпрос макар да обуславя обжалваното решение, но не е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо, отсъства основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.07.2011 г. по гр. д. № 418/2011 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.