О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1293
гр.София, 03.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1335/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на А. А. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 174 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 197/ 2012 г. С него е потвърдено частично и е отменено частично решение на Крумовградски районен съд по гр.д.№ 171/ 2011 г. в обжалваната по въззивен ред част и по този начин упражняването на родителските права по отношение на роденото от прекратения брак между касатора и Н. А. Ш. дете – Д. А. А., Е. [ЕГН] – е предоставено на майката Н. А. Ш.. Определен е режим на лични отношения между бащата А. А. и детето Д. А., който включва право на бащата на лични контакти всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 до 18 часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Семейното жилище в [населено място], [община] е предоставено за ползване на А. А., същият е осъден да заплаща по 70 лв месечна издръжка, считано от датата на влизане на решението в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд разрешил в противоречие с практиката на ВКС правните въпроси длъжен ли е при разглеждане на спора за упражняване на родителските права да изслуша родителите лично и да изясни действителните отношения между тях и за значението на материалните условия, при които детето ще живее след развода.
Ответната страна Н. Ш. А. не взема становище по жалбата.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
С първоинстанционното решение бракът между страните по делото е бил прекратен по изключителна вина на А. А., на Н. Ш. са били предоставени родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. и ползването на семейното жилище в [населено място]. Въззивният съд е бил сезиран с жалба от А. А. по въпроса за родителските права, мерките на лични отношения и издръжката и ползването на семейното жилище. С решението си съдът е приел, че майката има добри възпитателски и родителски качества, което не може да се каже за бащата, който злоупотребява с алкохол, упражнява физическо насилие върху съпругата си, отчуждил е умишлено детето от майката, осъждан е за извършено престъпление. Счетено е, че е в интерес на детето да бъде отглеждано и възпитавано от майката с оглед ниската му възраст, възможността за обитаване на самостоятелно жилище в [населено място] и готовността на родителите й да оказват помощ. Прието е, че детето не може да бъде отглеждано в семейното жилище, тъй като то е лична собственост на бащата и неговите родители, а съвестното съжителство между тях и бившата съпруга е невъзможно.
При така изложените от инстанцията по същество мотиви, поставените от касатора правни въпроси не обуславят въззивното решение. Въззивният съд не е приел, че не е длъжен да изслуша родителите, нито фактически се е отклонил от това задължение. Той е изслушал ответника, а ищцата е изслушана пред първата инстанция. Съдът е съобразил установената практика, че във въззивното производство не се повтарят процесуалните действия, валидно извършени от първата инстанция, а се предприемат само тези действия, които са необходими за отстраняване на евентуално допуснати процесуални нарушения. В случая съдът е изяснил действителните отношения между съпрузите и е взел становището им, преди да реши въпроса с упражняването на родителските права. Той не е посочил, че извършването на тези действия не е необходимо, поради което въпросът длъжен ли е да ги извърши, е без значение за крайния изход от спора.
Няма такова значение и въпросът за материалните условия, при които детето ще живее след развода, при единия от родителите. Съдът е съобразил задължителната цитирана от касатора практика, според която при фактическа раздяла материалните условия за живот при всеки от родителите е един от комплекса критерии, които се вземат предвид при предоставянето на родителските права. Посочил е, че майката не може да обитава семейното жилище със семейството на бившия й съпруг и че има самостоятелно жилище, както и възможност да отглежда детето при родителите си. Следователно въпросът с материалните условия е обсъден и въззивният съд не е приел, че той няма значение за предоставянето на родителските права.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд № 174 от 13.07.2012 г. по гр.д.№ 197/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: