ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1294
София, 17.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4916 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. агротехническа гимназия „Н. Й. В.“ [населено място] срещу въззивното решение № 314 от 29.6.2015 г, постановено по гр.дело № 393/15 г на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено решение № 83 от 27.3.2015 г като са отхвърлени предявените от Л. П. Б. срещу ответната гимназия искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и т 3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата 2938, 33 лв.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответницата по касационната жалба Л. П. Б. оспорва същата по съображения, изложени вписмет отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.Р. С..Подържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол на въззивното решение.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „старши учител по икономика“.Същото е прекратено със заповед № 256 от 1.12.2014 г на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради „съкращение в щата“.Към тази дата Б. е била редовен член на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“, а последната не е дала съгласие за уволнението й, поради което и на основание чл.333 ал.4 от КТ прекратяването е незаконосъобразно на формално основание и като такова е отменено, а предявените от ищцата искове са уважени.Отделно от това въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно и на друго основание, поради нарушение на императива на чл.329 ал.1 от КТ, тъй като работодателят, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства за това, че е извършил подбор за съответната длъжност.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от КТ.Подържа, че материалноправните въпроси 1/„Задължителен ли е Отрасловия колективен договор, подписан от министъра на образованието за всички държавни и общински училища в системата на народната просвета и обвързан ли е с него работодателят“ и 2/ „ приложима ли е правната норма на чл.333 ал.4 от ОКТД, когато в него е уговорено, че при уволнителното основание „съкращение в щата“ се изисква дадено становище, а не съгласие за уволнение“ са от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона.
По заявените касационни основания.
По първия въпрос.
Съгласно разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ когато това е предвидено в колективен трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Цитираната разпоредба е ясна, точна и не се нуждае от тълкуване.Сключеният Колективен трудов договор има за страните по него силата на закон и когато са налице предвидените в чл.333 ал.4 от КТ предпоставки, нормата има императивен характер.В случая тези предпоставки са налице, доколкото е налице валиден Отраслов колективен трудов договор,за системата на народната просвета,/2014 г/, сключен с министъра на образованието, който има приложение по отношение на държавните и общински училища.Следователно не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, нормата на чл.333 ал.4 от КТ има императивен характер, а валидния ОКТД обвързва работодателя.
По втория въпрос.
Действително с ТР № 4 от 17.12.2013 г по тълк.дело № 4/13 г на ОСГК на ВКС е прието, че ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, не е налице предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.4 от КТ“.В случая обаче в представеното извлечение от ОКТД /л.58 от делото на РС/ е изрично предвидено наличието на съгласие, а не на мнение, становище или друго, поради което формулирания от касатора въпрос е неотносим към предмета на правния спор.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение.
С оглед крайния изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответницата направените от нея разноски, сторени в това производство в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 314 от 29.6.2015 г, постановено по гр.дело № 393/15 г на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА П. агротехническа гимназия „Н. Й. В.“ [населено място] да заплати на Л. П. Б. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски, сторени в това производство в размер на 300 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.