О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
София,18.11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1151/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. П. С. е обжалвал въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 193 от 10.06.2009г. по гр.д. № 355/2009г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответницата Р. П. С. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ГПК.
Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Е. № 11 от 04.03.2009г. по гр.д. № 140/2008г., с което е допусната делба при равни квоти между Р. П. С. и Д. П. С. на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на техния наследодател – баща П, починал през 1996г. Същественият въпрос, който е стоял за разрешаване от въззивния съд е бил дали е допустимо да се приеме представено във второинстанционното производство завещание . Съдът е приел, че важи ограничението на чл. 266 ГПК , тъй като не се касае за нововъзникнало или новоузнато доказателство. Изложил е съображения, че представянето на завещанието е несвоевременно след като първоинстанционният съд е изпълнил всичките си процесуални задължения за обезпечеване равенството на страните, в процеса и им е съдействал за упражняване на процесуалните права.
С оглед на това съдържание на мотивите и предметните предели на спора пред въззивния съд с основание в касационната жалба се посочва, че от значение за решаването на делото е въпросът за приложението на принципа на служебното начало в гражданския процес, прогласен в чл.7 ГПК и проявлението му по отношение на задълженията на съда по чл. 131 и чл. 146 ал.2 ГПК да дава указания на страните за посочване на доказателства, само при изпълнението на които може да настъпят преклузиите на чл.133 и 266 ГПК. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и при липса на практика на ВКС е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 193 от 10.06.2009г. по гр.д. № 355/2009г. по жалбата на Д. П. С..
У. на Д. П. С. да внесе в едноседмичен срок по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. / петдесет лева/, дължима за разглеждане на жалбата по същество и в същия срок да представи вносният документ по делото.
Насрочва делото за ………………………….., за когато страните да се призоват при условията на чл.289 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: