2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1295
София 15.12.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 835/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Р. К.,[населено място], подадена от пълномощника и адвокат К. Д., срещу решение №103 от 01.03.2010 г. по гр. дело №96/2010 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено решение №171 от 21.12.2009 г. по гр.дело №3551/2009 г. на Р. районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу „О. диспансер за психични заболявания със стационар – Р.” ЕООД,[населено място], искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ за заплащане на сумата 1 848 лв.. – обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от още 4 месеца за работа при същия работодател през последните 10 години и на сумата 215 лв. – лихва за забава. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като през последните десет години ищцата е работила по трудови договори с още трима работодатели.
Ответникът по касационната жалба „О. диспансер за психични заболявания със стационар – Р.” ЕООД,[населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси, отнасящи се за това смята ли се за прекъснат трудовият стаж при съответния работодател когато през времето докато е бил незаконно уволнен от него, работникът или служителят е работил при други работодатели по трудово правоотношение. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №103 от 01.03.2010 год. по гр. дело №96/2010 г. на Р. окръжен съд. Това е така, защото по повдигнатите въпроси има трайно установена съдебна практика. Тя е съобразена при постановяване на обжалваното решение. Според нея единственият критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ е наличието през последните 10 години на трудов стаж при един и същ работодател. След като през този период има работа по трудово правоотношение и при друг работодател, т.е. придобиване на стаж и при друг работодател, то този увеличен размер на обезщетението не се дължи.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 250 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №103 от 01.03.2010 г. по гр. дело №96/2010 г. на Р. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.