3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1295
[населено място], 30.11..2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 843 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. от [населено място] срещу въззивно решение № 143 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 145/2011г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 2222 от 23.12.2010г. по гр.д.№ 5535/2010 г. на Русенския районен съд и е постановено друго, с което предявените от жалбоподателя срещу М. Б. Б. изкове за изменение на определените по-рано мерки относно упражняване на родителските права по отношение на децата М., роден на 1.08.1998 г. и Р., [дата на раждане] и придоставянето ми за упражняване от жалбоподателя, за прекратяване на определната издръжка и осъждане на М. Б. да заплаща издръжка на децата и определяне на същата режим на лични отношения с децата са отхвърлени.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а именно следва ли съдът да обсъжда и формира мотиви относно желанието на детето при кого от родителите да живее, както и заявеното желание на детето да живее при другия родител съставлява ли изменение на обстоятелствата, с оглед на които е определен първоначалния режим относно родителските права.
Ответницата М. Б. Б. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решението на районния съд и е отхвърлил предявеният от жалбоподателя иск по чл.59, ал.9 СК, като е приел, че не е налице промяна в обстоятелствата взети предвид при определяне на първоначалния режим относно родителските права. Изложил е съображения, че с влязло в сила на 4.06.2009 г. решение на Русенския окръжен съд упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца е предоставено на майката М. Б.. На 1.02.2010 г. между страните по делото е сключено споразумения, с което е разширен режимът на лични отношение на децата с бащата. Приел е, че въпреки постановеното съдебно решение бащата е създавал пречки на ответницата да упражнява родителските права по отношение на децата, тъй като след като ги е взел през лятото на 2010 г. за един месец с оглед определения му режим на лични отношения с децата не ги е върнал на майката. Приел е на база събраните по делото доказателства, включително и социалните доклади, че откакто децата живеят при баща си системно отсъстват от училище без основателни причини, че същият ги настройва срещу майка им, че възпитанието което прилага по отношение на децата е на задоволяване на всичките им материални желания, без да упражнява адекватен контрол, който да спомага за правилното им развитие. Приел е също така, че не е налице промяна в обстоятелствата, които да обосновават промяна на родителските права, така че същите да не се упражняват от майката, а от бащата. Изложил е съображения, че интересът на децата налага родителските права да се упражняват от майката, която прилага по адекватно на нуждите им възпитание, активно ги подпомага в подготовката за училище, което е в техен интерес, а не с месеци да не посещават училище. Поведението на бащата да настройва децата срещу майка им също не е в техен интерес. Привързаността на децата към бащата както е посочено и в социалните доклади не може да се установи категорично дали е емоционална или е продукт на материалната зависимост от страна на бащата.
По поставения в изложението въпрос – заявеното желание на детето да живее при другия родител съставлява ли изменение на обстоятелствата по см. на чл.59, ал.9 СК и следва ли съдът да обсъжда и формира мотиви относно желанието на детето при кого от родителите да живее не следва да се допуска касационно обжалване. С ППВС № 1 от 12.11.1974 г. е посочено, че за да изменят постановените по-рано мерки и да се определят нови, необходимо е промяната на обстоятелствата да е съществена. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид при постановяване на решението, така и измененията, произтичащи от изгубили смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Задължителната практика на Върховния касационен съд намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на ВС е съобразена от въззивния съд, като с оглед посоченото в нея, че промяната на обстоятелствата трябва да е съществена, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил интереса на децата, и е приел, че не е налице такава съществена промяна в обстоятелствата, с оглед на които е бил постановен първоначалния режим относно родителските права. Въпросът следва ли съда да обсъжда и формира мотиви относно изразеното от детето М. желание да живее при баща си касае съществото на спора, а когато се касае до малолетно дете, и при безспорните доказателства за манипулиране на децата от страна на баща им, становището на детето не е обуславящо за извода на съда, налице ли е съществена промяна в обстоятелствата налагаща изменение на постановените по-рано мерки относно родителските права. Преценката на съда настъпило ли е изменение в обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалния режим относно родителските права, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело. В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а дали да допусне касационната жалба до разглеждане като се ръководи от предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК. В случая даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос е в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 145/2011г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: