ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1295
София, 23.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1041/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. А. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 240 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 3107/2008 год., с което е оставено в сила решение № 11 от 23.06.2008 год. по гр. д. № 212/2008 год. на Пловдивския районен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Г. С. А. сумата 1760 лева представляваща обезщетение за ползването на собствената му 1/2 идеална част от апартамент в гр. П., ул. „А” № 2, ет. 3, състоящ се от три стаи, кухня, хол и тоалетна със застроена площ 65 кв. м, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от завеждането на исковата молба 21.08.2008 год. до окончателното и изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че правния спор е разрешен в противоречие с представена съдебна практика по въпроса, след като ищецът е бил изведен от жилището по силата на съдебно решение вследствие негово укоримо и несъвместимо с морала и добрите нрави поведение, може ли да се ползува от правата на съсобственик по чл. 31, ал. 2 ЗС. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като основания за допускане на касационно обжалване с твърдението, че наред с противоречивата съдебна практика, посоченият въпрос е от значение за точното прилага на закона и развитие на правото.
Ответникът Г. С. А. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въпросът поставен от жалбоподателката е в контекста на прието от съда по нейното възражение, че извеждането на ищеца А. от съсобственото жилище е станало на основание прилагане мерки по Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗСДН) и той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдът е отхвърлил възражението, като е посочил, че при прилагане на административна мярка по ЗЗСДН, лицето не следва да търпи и други неблагоприятни последици засягащи негови материални права, тъй като това би довело до неоснователно обогатяване на другата страна, което е недопустимо. Този извод не е в противоречие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, нито с представената към изложението съдебна практика – съдебни решения, които касаят приложението на други правни норми и нямат отношение към настоящия правен спор: тълкувателно решение № 138/01.12.1967 год. по гр. д. № 106/67 год. на ОСКГ на ВС по приложението на чл. 231, ал. 1, б. „а” ГПК (отм.), решение по гр. д. № 36/1999 год. на ВКС по приложението на чл. 135, ал. 3 ЗЗД и решение по гр. д. № 805/1995 год. на ВС по приложението на чл. 3 ГПК (отм.) във вр. с чл. 194 ГПК (отм.).
Следва да се посочи, че принудителното отстраняване на ищеца от съсобствения имот е станало по искане на другия съсобственик, ответницата А. П. , поради която ищецът е отстранен няма отношение към фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, при наличието на който иска е основателен. Това е така, тъй като правото на собственост на ищеца не е засегнато от принудителната мярка. Макар и изведен от жилището, ищецът остава съсобственик на 1/2 идеална част от него и произтичащите от това вещно право, правни възможности на ищеца са съхранени. Общата вещ (след отстраняването на ищеца) се ползва лично само от единия съсобственик (ответницата – жалбоподателка), поради което той дължи обезщетение за ползата, от която другия е лишен, от деня на писмената му покана – фактически състав на чл. 31, ал. 2 ЗС, при доказване на който, иска се уважава. Ищецът е понесъл неблагоприятните последици от неморалното си поведение, като е изведен от жилището по искане на жалбоподателката. Това поведение е било от значение при определяне на принудителната мярка. То е ирелевантно за основателността на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС и ищецът не би могъл да черпи права от него в настоящето производство. В този смисъл поставеният въпрос не обуславя крайния извод на съда за основателност на иска и не е решен в противоречие с установената съдебната практика по приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС има трайно установена съдебна практика, която не е противоречива и не се налага да бъде променена. Съдът е приложил точно материалния закон, който не се нуждае от тълкуване или допълване.
Съдът не присъжда съдебни разноски в полза на ответника по касационната жалба Г. С. А., тъй като договореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по касационната жалба в размер на 300 лв. не е внесен от доверителя.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 240 от 11.02.2009 год. по гр. д. № 3107/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ