О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
София, 18.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1241 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №471 от 17.04.09г. по гр.д. №1904/08г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №2076 от 23.06.08г. по гр.д. №187/07г. на Варненския районен съд и е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че спорният имот е бил внесен в ТКЗС през 1949г. от наследодателя на ответниците –, ето защо частният писмен договор, с който наследодателят на ищците К е закупил този имот през 1951г. не може да обоснове приложението на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ, на който се позовават ищците. Разпоредбата има предвид хипотезата, при която давностното владение е установено преди обобществяването на земеделската земя, а в случая това условие не е налице.
Касационна жалба срещу въззивното решение са подали ищците. В нея се съдържа оплакване, че въззивният съд неправилно е преценил свидетелските показания, в резултат на което достигнал до неверен извод за момента на обобществяване на процесната земеделска земя. Според тях земята е включена за първи път в ДЗС “Д” през 1964г., а не в ТКЗС през 1949г., както е приел въззивният съд. В изложението към жалбата се поддържа, че при преценка на свидетелските показания въззивният съд действал в противоречие с практиката на ВС и ВКС – решение №1156/05.04.79г. по гр.д. №595/79г. на ІІ ГО, според което преразказването на свидетелските показания не съставлява преценката им от съда, както и решения №40/04.04.02г. на ІV ГО и №525/09.05.00г. на ІІІ ГО, според които при взаимноизключващи се свидетелски показания, съдът има право да кредитира едната група от тях, но следва да изложи подробни съображения, като посочи критериите, по които е направил своята преценка относно по-голямата непосредственост, логичност, последователност в показанията и тяхната връзка с писмените доказателства.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускането и до разглеждане от ВКС, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По делото се поставя процесуалноправният въпрос за преценката на доказателствата по делото. Този въпрос обуславя изхода на правния спор, тъй като от правилното процедиране на въззивния съд зависи установяването на фактите по делото, които са от значение за правата на страните.
В случая въззивният съд не е процедирал в противоречие с посочената практика на ВС и ВКС. Той не е преразказвал свидетелските показания по спорния въпрос кога е била обобществена процесната земеделска земя, а е обсъдил противоречията между двете групи свидетели и е изложил съображения защо се доверява на свидетелите на ответниците. Посочил е, че показанията им не са противоречиви /за разлика от показанията на ищцовите свидетели, които сочат различен момент на включване на земята в ТКЗС/ДЗС/, а от друга страна се подкрепят и от писмените доказателства – декларация от 1949г. от съпругата на С. А. , че тя му отстъпва няколко ниви, между които и процесната, с които той да влезе в ТКЗС, както и подадената от С. А. опис-декларация от 1949г., в която процесната нива също фигурира. Въззивният съд е действал в съответствие с посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС, ето защо не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №471 от 17.04.09г. по гр.д. №1904/08г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: