2.стр. от определение по гр.д. № 873/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1297
С., 16 . декември 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 873 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на С. апелативен съд от 08.12.2009 г. по гр.д. № 1066/2009, с което е отменено решението на С. градски съд от 19.01.2009 г. по гр.д. № 220/2005, като са уважени предявените искове за обезщетение по чл. 49 ЗЗД със законните лихви за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], С., представляван от адв. А. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за обусловеността на иска за обезщетение за вреди срещу отговорния за чужди действия от иска за обезщетение за вреди срещу причинителя на вредата и необходимостта тези искове да бъдат предявени за съвместно разглеждане, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Д. Г. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът, като издател на вестник отговаря за вредите, причинени от авторите на поместените във вестника материали.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (такава не е посочена и не съществува) нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че искът за обезщетение за вреди срещу отговорния за чужди действия е обусловен от иска за обезщетение за вреди срещу причинителя на вредата, доколкото възложителят на работата не отговаря за вреди, които не са причинени виновно от изпълнителя, но той отговаря за причинените вреди, когато е установено, че работата е възложил той, но не е установено, кому точно е възложена, както и че увреденият е свободен да прецени срещу кого да предяви иска за обезщетение, срещу причинителя, срещу отговорния за действията му или срещу двамата. Ако искът е предявен срещу единия, той може да привлече другия за участие в процеса като трето лице помагач и да му предяви обратен иск. В представените съдебни решения на Върховния касационен съд не са разрешени поставените процесуалноправни въпроси.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на С. апелативен съд от 08.12.2009 г. по гр.д. № 1066/2009.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.