О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
София 21.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3721 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение № 1083 от 12.03.14г., постановено по в.гр.дело № 17/14г.на Благоевградския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 8035 от 24.01.13г.по гр.дело № 932/13г.на Благоевградския районен съд.С него е уважен предявения от С. С. М. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.49 ЗЗД в размер на сумата 6 000 лв.
На първо място,касаторът счита,че въззивното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.Като други основания за допустимост на касационното обжалване сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК- разрешени от въззивния съд правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба С.М. чрез пълномощник адв.А. П. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 2.01.2013г.ищцата се е намирала в стопанисваното от ответното дружество заведение в [населено място].При опита й да посети тоалетната,поради липса на обозначаване на врата „авариен изход” и обезопасяване на стълбата,намираща се непосредствено след входа на вратата, е паднала и е получила травматични увреждания.Направен е извод,че е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника като възложител,тъй като деликтът е настъпил поради бездействието на негови работници/служители,които е следвало до обозначат и обезопасят „аварийния изход” съобразно изискванията на Наредба № Із-2377 от 15.09.11г.за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.За доказаните от свидетелските показания и от съдебно-медицинската експертиза претърпяни от ищцата болки и страдания съдът е счел,че сумата 6000 лв е достатъчна да репарира неимуществените вреди.
Неоснователен е доводът на касатора,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба.Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ГПК, съдържа изложение на обстоятелствата,на които се основава искът и петитум,съответстващ на обстоятелствата й част.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за справедливото определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросът е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложеното решение № 370 от 11.11.11гпо гр.дело № 1740/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като е постановено по различен казус при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.
Въпросът: следва ли в обстоятелствената част на исковата молба ищецът да посочи конкретното физическо лице,отговорно за причиняването на вредите и следва ли да се уважи иск по чл.49 ЗЗД, ако по делото не е установено конкретно физическо лице или лица,отговорни за вредата не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като е налице трайна утвърдена практика по приложението на чл.49 ЗЗД.В ППВС № 9/28.12.1966г. е прието,че отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето,което е възложило работата другиму: а/когато вредите са причинени виновно от лицето,на което е възложена работата чрез действия,които съставляват извършване на възложената работа,или чрез бездействия за изпълнение на задължения,които произтичат от закона,техническите и др.правила или от характера на работата; б/когато вредите са причинени виновно от лицето,на което е възложена работата чрез действия,които не съставляват изпълнение на самата работа,но са пряко свързани с нея.В съответствие със задължителната практика въззивният съд е приел,че за успешното провеждане на иска по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на длъжностни лица на ответника на нормативно установеното задължение за безопасност,без да е необходимо да се изяснява кой от служителите е виновното лице.
Въпросът за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице при предявен иск по чл.49 ЗЗД не е от значение за изхода на спора,тъй като такова възражение не е направено от ответника с отговора на исковата молба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1083 от 12.03.14г., постановено по в.гр.дело № 17/14г.на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], пл.”Г. И.” № да заплати на С. С. М. от [населено място], [улица] ,ап. сумата 500 лв /петстотин/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.