5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
София, 04.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1597/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Г. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [община], против въззивно решение №268/15.6.2011 г. по гр.д.№394/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, трети въззивен състав.
С обжалваното решение е отменено решение 56/25.02.2011 г. по гр.д.№562/2010 г. по описа на Велинградския районен съд, в частта с което е отхвърлен предявеният от С. Н. М. от [населено място] против [община], област П., за сумата 13200 лева – обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, за периода от 01.8.2006 г. до 01.8.2008 г., и законната лихва от предявяването на иска от 14.5.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, и ответникът по исковата молба е осъдена да заплати на ищцата посочената сума ведно с визираната законна лихва, за ползването са съсобствен между страните имот а именно – дворно място, парцел № ***, състоящо се от 2729 кв.м по отменения план на В., идентичен с имот пл.№ **** от кадастрален район *** ЕКНМ ***** по настоящия регулационен план на В., при граници съседи: имот №*******; “И.Д.” №*******;поземлен имот №*******; поземлен имот №*******; “К. м.” №*******. По действащия регулационен план на В., съсобственият имот представлява парцел **-**** в квартал ***** площ от 2436 кв.м, като с решение прието от Велинградския общински съвет на 04.VІІІ.200* г. под №*** към съсобствения имот е придадена площ от 293 кв.м, с което общата му площ е достигнала 2729 кв.м.
Въззивната инстанция е приела, че съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение или да търси обезщетение за ползата, от която е лишен, от съсобствениците, които използват сами общата вещ, считано то деня на писменото поискване. Прието е, че между страните по делото не се спори, че са съсобственици на процесния недвижим имот като от събраните по делото доказателства се установява, че същият се ползва изцяло от ответника по исковата молба [община], а претенцията на ищцата е за обезщетение за ползване на съсобствен имот, което се определя въз основа на средната месечна наемна цена за имота., т.е. касае се за повтарящо се задължение, тъй като неговия размер е конкретно определен. Съдът е стигнал до извод, че писменото поискване е направено от ищцата е направено по друго, предходно, дело, и не е необходимо за всеки следващ период докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия от съсобствениците да се отправя повторна писмена покана. Освен това е прието, че ищцата не е обезщетена с друг имот, поради което съсобствеността следва да се приеме за установена по силата на влязло в сила съдебно решение, и при невъзможност за ползване на съсобствения имот от страна на ищцата, ответникът й дължи обезщетение.
С определение №306/27.6.2012 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл.292 ГПК, поради образувано тълк.д.№7/2012 г. на ВКС ОСГК.
С тълкувателно решение №7/2012 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКС ОСГК е даден отговор на въпроса „Съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС или от значение е само обстоятелството, че той пречи на останалите съсобственици да ползват общата вещ ?”.
ОСГК е приело, че “Лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове.”, което налага възобновяване на делото и произнасяне на настоящия тричленен състав по чл.288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Съставлява ли липсата на пречки за ползване на процесния имот от ищцата определящ фактор(основание) за отхвърляне на иска по чл.31, ал.2 ЗС ?, в частност – съставлява ли липсата на конкретно искане за ползване на имота основание за отхвърляне на този иск ?.
2. “Доказан ли е по основание искът по чл.31, ал.2 ЗС при положение, че липсват доказателства, които да опровергават твърдян отрицателен факт – за липсата на пречки за ползване на имота, в частност за наличие на конкретно искане за ползване на имота от страна на ищцата ?”
3. “Каква е ползата, от която ищцата евентуално би била лишена, в случай, че са й създадени пречки за упражнява собственически права върху недвижим имот, чието предназначение е за обществени нужди(в случая училищен двор) и какъв би бил размера на евентуално обезщетение за такава пропусната полза ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, и се прилагат решения на ВС и ВКС.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по касация – С. Н. М., посредством процесуалните си представители – адвокати Р. и П., е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответницата по касация намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Жалбата е подадена в законния срок.
Първият от поставените въпроси не обуславя извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като въззивната инстанция не го е обсъждала в своите изводи, макар и той да е бил поставен още в отговора на исковата молба. При това положение касационният жалбоподател – ответник по исковата молба, е следвало да постави въпрос, свързан с непроизнасянето на съда по този довод. Освен това по делото е установено по безспорен начин, че ползването на имота от общината-съсобственик, е съобразно с предназначението му за задоволяване на съответните образователни цели, което съответства на нуждите да бъде използвана общинската собственост, част от процесния имот, съобразно със задачите на местното самоуправление в сферата на образованието чрез общинско училище. Изложеното съответства на приетото в тълкувателно решение №7/2012 от02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКС ОСГК.
Вторият от поставените въпроси по естеството си преповтаря изложеното по първия въпрос, но в друг нюанс, поради което и по него обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Третият от поставените въпроси също не сочи на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като по него липсват изводи на окръжния съд.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 2000 лева.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№1597/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №268/15.6.2011 г. по гр.д.№394/2011 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, трети въззивен състав, по подадената от адвокати Н. Р. и М. П. – процесуални представители на ищцата С. Н. М., касационна жалба, вх.№4859/29.7.2011 г.
ОСЪЖДА О. В., област П., [улица], да заплати на С. Н. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. – адвокати Н. С. Р. и М. В. П., деловодни разноски в размер на 2000/две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: