О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1298
София, 27.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1589/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 4652/4.08.2009 г. на Р. И. Р. чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 135/24.07.2009 г., постановено по гр. д. № 313/2009 г., с което е отхвърлен предявения от Р. И. Р. срещу П. на Р. Б. иск за заплащане на сумата 5000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне пред близки, роднини, приятели; ескалиране на семейни конфликти и катаклизми; стрес, притеснение и загуба на самочувствие, силен психоемоционален стрес от участието в извършваните следствени действия; изгубване на доверие в националните правозащитни институции в резултат на неправомерно повдигнатите му обвинения за тежки умишлени престъпления по чл. 339, ал. 2 НК и чл. 116, т. 6,предл. 1, и т. 9 вр. чл. 18, ал. 1 НК и взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража”по сл. д. № 329/1996 г. по описа на ОСС, гр. Х., прекомерната продължителност на което е в нарушение на изискването за разумен срок по чл. 1, § 1 ЕКПЗЧОС, както и за законна лихва върху посочената сума.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост-основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-т. 7 от ТР № 3/2004 г., ОСГК, ВКС, като въпросът е: дали процесуалният ред, по който е прекратено едно наказателно производство, макар и поради недоказаност на обвинението влияе върху наличието на предпоставки за реализиране отговорността на съответния държавен орган по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
За ответника по касация П. на Р. Б. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК с оглед доводите на касатора и данните по делото Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ въззивният съд на първо място е приел, че прекратяването на наказателното производство от Хасковския окръжен съд по реда на чл. 239а, ал. 4 НПК /отм./ не е тъждествено с прекратяване на наказателно производство поради недоказаност на обвинението съгласно чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК /отм./ и не се обхваща от хипотезиса на правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. На второ място, въззивният съд е приел, че искът за неимуществени вреди е недоказан, тъй като през целия период, през който срещу ищеца се е водело наказателно производство по процесното обвинение той е бил задържан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода за други извършени от него тежки престъпления, в т. ч. и за умишлено убийство.
При това положение въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Дори да се приеме, че липсва идентичност между хипотезите на чл. 239а, ал. 4 НПК /отм./ и на чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК в аспект на основанието за отговорност на държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ предявеният иск обосновано е отхвърлен от въззивния съд като недоказан с оглед данните по делото, че в рамките на исковия период от време касаторът е бил с мярка за неотклонение „лишаване от свобода” по повод извършвани срещу него следствени действия по н.о.х.д. № 179/99 г. на Хасковски окръжен съд и н.о.х.д. № 82/2000 г. на РС Димитровград за тежки умишлени престъпления, които производства са приключили с наложено му общо наказание от 20 години лишаване от свобода.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 135/24.07.2009 г. по гр. д. № 313/2009 г. по касационна жалба от Р. И. Р. от гр. П. чрез процесуален представител адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: