Определение №1299 от 5.12.2012 по гр. дело №719/719 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1299

София, 05.12.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №719/2012 година.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№19382/21.02.2012 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], против въззивно решение от 21.12.2011 г. по гр.д.№14011/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-69-160/15.4.2011 г. по гр.д.№56564/2009 г. по описа на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 69 състав, с което са уважени предявените от К. И. И. от [населено място] против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че ответникът по исковата молба не е доказал наличието на визираното в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по спора по чл.328, ал.1, т.4 КТ, като не е представил пред двете съдебни инстанции каквито и да било релевантни доказателства досежно извършване от страна на работодателя на уволнение съобразно елементите от фактическия състав на визираната правна норма.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно. Цитират се две решения на Върховния касационен съд – №625/06.4.2004 г. по гр.д.№1603/2002 г. на ІІІ г.о., и №1948/03.02.2000 г. по гр.д.№842/1999 г. на ІІІ г.о. Относно първото решение се прави анализ във връзка с конкретния случай и се твърди, че има престой на съответния отряд на самолет “Б.”, както и това,у че К. И. не е включен в летателните графици е именно резултатна наличния престой, което се потвърждава и от факта, че за посоченото време на престой той е получил възнаграждение по чл.267 КТ. Относно второто цитирано решение се твърди, че незаконосъобразно съдът приема, че работодателят е целял заобикаляне на закона и конкретно на разпоредбата на Кодекса на труда на посоченото основание, което се базира на неправилен извод на съда, че състоянието на престой на ищеца е в резултат на вътрешния график на работодателя, а не на икономически или други причини, които са принудили работодателя на освободи ищеца на основание чл.328, ал.1, т.4 КТ.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – К. И. И., посредством процесулания си представител – адв. Г. Ф., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, и то след конкретизирането им, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 500 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.12.2011 г. по гр.д.№14011/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-А въззивен състав, по касационна жалба, вх.№19382/21.02.2012 г., подадена ответника по исковата молба [фирма] – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] , да заплати на К. И. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица], ап., деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top