О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1299
София, 27.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1600/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. А. Й. ЕГН ********** от с. М. чрез адвокат Д против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 177/8.06.2009 г. по гр. д. № 304/2009 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Русенски районен съд № 24/13.02.2009 г. по гр. д. № 2692/08 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от Б. А. Й. против „Е” АД, гр. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение относно допустимостта на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като въпрос с материалноправен характер е посочена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, по който въпрос счита, че въззивният съд не се е съобразил с утвърдената в практиката на ВКС дефиниция на понятието „злоупотреба с доверието на работодателя”. Посочени са Р. № 232/12.05.1995 г. по гр. д. № 1209/1994 г., ВС, ІІІ г. о.; О. № 140/25.02.2009 г. по гр. д. № 4679/08 г., ВКС, ІІ г. о.; О. № 49/28.10.2008 г. по ч.гр. д. № 333/08 г., ВКС, ІІ г. о. Счита, че по същия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища по идентични спорове, като се позовава на Р. № 387/5.01.2006 г. по гр. д. № 779/2005 г. на ОС В. Търново; Р. № 70/27.03.2008 г. по гр. д. № 9/2008 г. на ВнАС; Р. от 16.02.2005 г. по гр. д. № 666/2004 г. на ОС Ямбол. Поддържа,че в закона липсват ясни критерии, по които съдилищата да извършват преценка на конкретните деяния, санкционирани от работодателите на основание чл. 187, т. 8 КТ по трите фактически състави на дисциплинарни нарушения. Посочените решения са приложени към изложението.
За ответника по касация „Е” АД, адрес на управление гр. В. жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна с доводи, изложени с писмен отговор от процесуален представител юрисконсулт Д. Д.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е допустимо касационно обжалване на въззивното решение.
За да отхвърли обективно съединените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ въззивният съд е приел, че ищецът е уволнен законно, тъй като е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина „злоупотреба с доверието на работодателя” с предоставяне ползването на служебния автомобил на неправоспособно лице и „уронване доброто име на компанията” с арогантно държание при извършената му полицейска проверка, във връзка с което е наказан по реда на УБДХ.
Доводите на касатора относно допустимостта на касационното обжалване и всички приложени към изложението съдебни решения са относими към дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” по смисъла на чл.187, т. 8 КТ. В случая уволнението е постановено освен за извършено дисциплинарно нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя” и за извършено нарушение „уронване доброто име на предприятието” по смисъла на чл.187, т. 8 КТ. Относно законността на уволнението за извършеното от ищеца дисциплинарно уволнение „уронване доброто име на предприятието” по чл. 187, т. 8 КТ въззивният съд се е произнесъл при спазване последователната практика на ВКС, решението му относно това основание за уволнение не противоречи на практиката на съдилищата и не е налице основание за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд № 177/8.06.2009 г., постановено по гр. д. № 304/2009 г. по касационна жалба от Б. А. Й. ЕГН ********** от с. М., област Русе чрез процесуален представител адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: