Определение на ВКС – ГК, III г.о. 6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 10.01.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 3582/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 6681 от 21.06.2016 г. от Ю. А. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. Д. от АК – П. против въззивно решение от 225 от 14.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 240/2016 г. на Плевенския окръжен съд, II-ри граждански състав, с което като е отменено решение № 182 от 11.02.2016 г., I граждански състав, по гр. д. № 5421/2015 г. на Плевенския районен съд, са отхвърлени като неоснователни предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, поради незаконност на уволнението. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ След като в Устава на ответната кооперация и в Правилник за вътрешния трудов ред на Кооперацията е налице различна категоризация на персонала, то кой е акта, който приоритетно следва да бъде прилаган /при положение, че Правилника препраща към Устава досежно прекратяване на трудовите правоотношения/, както и допустимо ли е при липса на идентитет между нормите на двата акта да се игнорират нормите в Устава и да се прилага единствено Правилника за вътрешния трудов ред на Кооперацията и кой е йерархически приоритетния за прилагане акт; 2/ Как следва да бъде извършена преценката на приложение на нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК в хипотеза, при която съда правилно и своевременно е указал доказателствената тежест на страната, страната не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си нито пред първоинстанционния съд, нито с въззивната жалба, а представя същите едва в съдебно заседание пред въззивния съд, а последният ги приема на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Изискването за приложение на посочената норма /а именно – за недопускане на доказателства от първоинстанционния съд, което да съставлява процесуално нарушение/, следва ли да се разглежда като кумулативно и императивно необходимо за прилагането на нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК. С оглед задължението по чл. 146, ал. 2 ГПК – следва ли служебното начало на съда да указва на страните да се тълкува разширително и да се вменява в негово процесуално нарушение непосочването на конкретните доказателства, които страната би следвало да представи; 3/ Следва ли съдът преди да разгледа въпроса за незаконността на уволнението по същество да се произнесе по въпроса за компетентността на органа, взел решението за съкращаване на щата; 4/ Кой е меродавният момент, към който следва да бъде извършена преценката за приложението на нормата на чл. 329 КТ и следва ли да се извърши подбор в хипотезата, при която се твърди, че ще бъдат съкратени всички лица, заемащи една и съща длъжност, но реално се съкращават само трима от тях. Допустимо ли е при липсата на доказателства, че към датата на уволнението на ищеца са прекратени трудовите договори на останалите лица, заемащи същата длъжност, въззивният съд да мотивира изводите си на база вероятната хипотеза, че същите ще бъдат прекратени за в бъдеще и с това твърдение да обосновава изводите си за липсата на необходимост от подбор. Позовава се на противоречие и прилага следната съдебна практика: постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 210/03.12.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 241/2015 г.; решение № 24 от 06.02.2012 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 737/2011 г., както и решение № 1371/11.09.2001 г. на ВКС, III г.о. по гр.д. № 1741/2000 г., последното постановено по стария процесуален ред.
Ответникът по жалбата Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“, [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. М. от АК – П. е изразил становище за нейната неоснователност и липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че неправилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че ищецът е заемал при ответника длъжността „тракторист“ по силата на трудов договор № 44/04.05.2007 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ със срок до завършване на есенната кампания, който не е прекратен и съгласно чл. 69, ал. 1 КТ се е трансформирал в такъв за неопределено време. Със заповед № 56/09.10.2015 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради „съкращаване на щата“ за длъжността „тракторист“ в кооперацията. Съдът е приел, че по старото щатно разписание са били 7 щатни бройки за длъжността „тракторист“, а по новото, утвърдено със заповед № АА №5/09.10.2015 г., издадена въз основа на решение на УС на кооперацията по протокол № 1/04.09.2015 г., е утвърдено щатно разписание, съгласно което всички бройки „тракторист“ са били съкратени, т. е. налице е реално съкращаване на щата. Съдът е приел, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган – Управителния съвет на кооперацията и тъй като длъжността няма ръководен характер, не е нарушен чл. 56, ал. 3 от Устава на кооперацията. Приел е, че съгласно заключението на вещо лице по приета по делото експертиза, е констатирано, че след 09.10.2015 г. трудовите правоотношения на работниците на длъжността „тракторист“ са прекратени (макар и по различно време на различни служители, поради отработване срока на предизвестието), като след тази дата не са назначавани лица на същата длъжност. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че за ответната кооперация не е съществувало задължението за извършване на подбор по чл. 329 КТ, тъй като са съкратени всички еднородни длъжности, като такова би било налице, само ако се запазват част от щатните бройки, а друга част се съкращават, поради което е приел, че са били налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и извършеното уволнение е законно, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователен е отхвърлен, отхвърлени са и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая жалбоподателят поддържа, че по поставените правни въпроси са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В случая приложените решения на ВКС са неотносими и не са в противоречие с приетото от въззивния съд в обжалваното решение, доколкото касаят различни хипотези, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като това основание е налице, когато: правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите/съгласно разясненията т. 4 от ТР 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/, какъвто не е настоящият случай.
В изложението на практика се поставят материалноправните въпроси за приложението на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от Устава на кооперацията и компетентността на органа, взел решението за съкращаване на щата, но същите не обуславят изхода на делото, доколкото цитираната разпоредба касае задължението на Общото събрание на кооперацията да утвърди щатното разписание, но само на ръководните и изпълнителските кадри, каквато длъжност не е заемал ищецът, поради което не е налице твърдяното нарушение на посочената в устава процедура, която да води до незаконност на извършеното уволнение.
Процесуалноправният въпрос за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, макар да обуславя изхода на делото, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената задължителна съдебна практика, че ако първоинстанционният съд пропусне да даде, или даде погрешни указания, страната, която носи доказателствената тежест може да представи или да поиска събирането на съответните доказателства с въззивната жалба – тези доказателства ще са допустими съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК.
Поставеният материалноправен въпрос за задължението на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ в случая не се явява обуславящ за изхода на делото, доколкото това задължение възниква за работодателя при съкращаването на част от повече еднакви по брой длъжности, с цел да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При реално съкращаване на всички щатни бройки за длъжността тракторист, какъвто е настоящия случай, работодателят не е длъжен да извършва подбор по чл. 329 КТ, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице.
Следователно, с обжалваното решение по поставените правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито е приложил неточно закона, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
При този изход на делото и с оглед направеното искане на ответника по касация, следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 14.05.2016 г., постановено по гр.д. № 240/2016 г. на Плевенския окръжен съд, II-ри граждански състав, по касационна жалба с вх. № 6681 от 21.06.2016 г. от Ю. А. А. от [населено място].
ОСЪЖДА Ю. А. А. от [населено място] да заплати на Земеделска кооперация за производство и услуги „Д.“, [населено място] разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: