– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. София 10.01.2018 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 (четвърти октомври две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3848 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 103 100/02.08.2017 година, подадена от Е. Г. М., срещу въззивно определение № 18 342/11.07.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8364/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е потвърдил определение № 124 381/19.05.2017 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 65 750/2016 година, с което е оставена без уважение направеното от Е. Г. М., в проведеното на 06.04.2017 година открито съдебно заседание, искане за изменение на обстоятелствената част от исковата молба с посочване на нови факти, а именно, че вследствие на инцидента на 23.09.2016 година е развил заболяване диабет, както и за увеличаване на размера на иска на 10 000.00 лева. В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени като се допусне исканото изменение на иска и делото се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Е. Г. М. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба С. о. е подал отговор на същата с вх. № 122 509/26.08.2017 година, в който е изложил твърдения, че не са налице сочените от жалбоподателките предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че бъде допуснато касационно обжалване на определението жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Е. Г. М. е бил уведомен за обжалваното определение на 01.08.2017 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 103 100/02.08.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С исковата си молба Е. Г. М. е поискал да бъде осъдена С. о. да му заплати обезщетение за претърпените от него, вследствие на настъпил на 23.09.2016 година инцидент, а именно ухапване от безстопанствено куче, неимуществени и имуществени вреди. В обстоятелствена част на исковата молба е посочено, че при този инцидент М. е получил физически увреждания, които са наложили лекарска намеса и от които е търпял болки и страдания, като обезщетението за неимуществени вреди е поискано именно с оглед на тези увреждания. В проведеното на 06.04.2017 година открито съдебно заседание частният жалбоподател, чрез своя процесуален представител адв. Г. В., е заявил, че са налице нови факти, настъпили след предявяването на иска, които се изразяват в това, че вследствие от претърпения при инцидента силен стрес е развил захарен диабет, Заявено е, че с оглед на тези факти е налице ексцес по отношение на претърпените неимуществени вреди, като е уточнено, че първоначално заявения размер на тези вреди представлява част от общия иск за претърпени неимуществени вреди, който с оглед на новите обстоятелства е в размер на общо 10 000.00 лева, поради което е направено искане за увеличение на размера на иска до посочената сума. Това искане е било оставено без уважение от първоинстанционния съд с определение № 124 381/19.05.2017 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 65 750/2016 година, като е прието, че се иска едновременно изменение на обстоятелствената част и на петитума на иска, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Горният извод на първоинстанционния съд е възприет от въззивния състав на Софийски градски съд с обжалваното определение. Въззивният състав е приел, че въвеждането на новите фактически твърдения за влошено здравословно състояние, които самият М. е определил като ексцес и претендирането на нова сума във връзка с това новонастъпило състояние, представлява предявяване на нов иск, което не може да се извърши по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК. Според състава на Софийски градски съд основанието на иска не се изчерпва само с посочване на вредоносното събитие-ухапване от куче, а включва и останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, включително заявените вреди. В случая било ясно, че М. въвеждал след предявяването на иска ново основание, а именно влошено здравословно състояние, което не представлява уточнение на вече предявения иск или на неговите обстоятелства. Затова и искането за присъждане на обезщетение на това основание представлявало ново искане, а не увеличение на размера на вече предявения иск. Касаело се до нов иск с правно основание чл. 51, ал. 3 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, макар и двата иска да били между едни и същи страни. Прието е, че по аргумент от разпоредбата на чл. 214, ал. 1 във връзка с чл. 201, ал. 1 от ГПК е недопустимо след предявяването на иска ищецът да присъединява за разглеждане нови искове в същото производство. Последните могли да бъдат предявени в отделно производство или да бъдат отделение от съда, пред който е висящо производството по първоначалния иск за разглеждането им в отделно производство. Съставът на Софийски градски съд е намерил за неоснователни твърденията на М., че без допускане на изменението се преклудирало правото му да търси обезщетение за новонастъпилите вреди, тъй като силата на пресъдено нещо нямала да се разпростре върху тях, доколкото те не са предмет на първоначално заявената претенция.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. Г. М. твърди, че с обжалваното определение съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по въпросите за изменението на иска и в частност: кога въвеждането на новонастъпили в процеса факти води до изменение на основанието на иска и кога не; съставлява ли изменението на размера на иска същинско изменение на петитума на иска и допустимо ли е изменение на иска чрез едновременно изменение на неговото основание и увеличаване/намаляване на неговия размер; както и за възможността ексцесът във вредите от деликт да бъде реализиран посредством изменение на първоначално предявения иск за вреди на деликтно основание. Излагат се съображения, че дадените от въззивния съд отговори на тези въпроси са в противоречие с практиката на ВКС намерила израз в решение № 59/27.09.2015 година, постановено по гр. д. № 4647/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 488/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 899/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
С първото от посочените по-горе решения е прието, че изменението на иска е налице, когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти (например извършено частично плащане, връщане на вещите, с което вредата за ищеца е намалена). Ищецът въвежда ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание. Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Не е налице същинско изменение на петитума на иска, когато това изменение не се състои в промяна вида на петитума (преминаване от установителен в осъдителен петитум или обратното) или промяна на неговия предмет (например да се търси равностойността на вещта, а не самата вещ, в случай че се установи нейното погиване). Следователно изменението на иска само досежно неговия размер (увеличение или намаляване на иска) не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК. Добавянето на нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед настъпилата промяна след подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на основанието на иска. Имат се предвид обаче такива новонастъпили след предявяването на иска факти, които са от значение за спорното право, но не променят основанието на иска и не представляват самостоятелно основание заангажиране на отговорността на ответника, различно от първоначално заявеното. Наред с това увеличаването или намаляването на размера на иска не представлява същинско изменение на иска, но само, ако не представлява ново искане, различно или самостоятелно от първоначално заявеното. Затова ако новонастъпилите факти представляват самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответника, различно от първоначално заявеното, както е при ексцеса от непозволено увреждане, е налице добавяне на ново основание за ангажиране на отговорността на ответника, различно от първоначалното такова. Формулирането въз основа на това ново основание искане за осъждане на ответника, по своето естество не представлява увеличение на размера на първоначално заявения иск, а нова претенция базираща се на нововъзникналите факти, поради което води до изменение на петитума. Налице е едновременно изменение на основанието на иска и на петитума му, което е прието за недопустимо с посоченото решение на ВКС. Затова не е налице противоречие между обжалваното определение и решение № 59/27.09.2015 година, постановено по гр. д. № 4647/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., което да обосновава допускането на касационно обжалване на определението. Не се установява противоречие между обжалваното определение и решение № 488/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 899/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Действително в същото е посочено, че когато се претендират всички неимуществени вреди от непозволено увреждане, при установяването на причинената вреда съдът взема предвид и бъдещите вреди-медицинската прогноза за развитието на страданието (очаквано подобрение, влошаване или наличие на трайно увреждане), за да определи по справедливост размера на пълното обезщетение. Когато в хода на производството по делото състоянието на пострадалия претърпи неочаквано негативно развитие, ако съдопроизводствените правила позволяват ищецът може да измени предявения иск по основание и претендира новите вреди от настъпилия ексцес. Ако ищецът не предприеме изменение на иска или ако тази възможност е преклудирана, обезщетението за вредите от ексцеса може да бъдат претендирани с нов иск в отделно производство. В дадения с решението отговор на правния въпрос обаче е разглеждана възможността новите вреди да бъдат релевирани само чрез изменение на обстоятелствената част на иска, като не посочено, че наред с това трябва да бъде формулирано и ново искане за защита. В конкретния случай М. е посочил, че заявената с исковата молба претенция за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, се отнася само до описаните в молбата физически увреждания, като не обхваща вредите от новонастъпилите факти. Затова промяната на размера на на иска не представлява увеличение на размера на първоначалния иск, а ново искане за защита, което е основано на новите факти. Последните по естеството си представляват самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на С. о. за ексцес от непозволеното увреждане. С оглед на това не е налице само изменение на обстоятелствената част на иска, което е допустимо съгласно решение № 488/07.02.2012 година, постановено по гр. д. № 899/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а предявяване на нов иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който въпрос не е разглеждан от постановилия решението състав на ВКС.
С оглед на горното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определение № 18 342/11.07.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8364/2017 година по подадената срещу него от Е. Г. М. частна касационна жалба с вх. № 103 100/02.08.2017 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18 342/11.07.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 8364/2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.