О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 11.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4585/2018 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. П., [населено място], представляван от адвокат Е. Х., против определение № 193 от 14.09.2018 год. по гр. д. № 3112/2018 год. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 547 от 11.01.1983 год. по гр. д. № 15654/1982 год. на Софийски районен съд, ГО, 32 състав. С него е прието за установено в отношенията между М. Л. Ш., Министерство на финансите, Димитровски РНС – София и СД „Градски транспорт“, че припадащите се идеални части от общите части на сградата, находяща се на [улица] към първия етаж са 37.20%, а към втория етаж – 62.80%, а припадащите се идеални части от дворното място са: към първия етаж от двуетажната сграда – 33.48%, към втория етаж от двуетажната сграда – 56.52% и за складово – канцеларското помещение в двора – 10%.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Твърди, че преклузивният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е основание за недопустимост на производството по отмяна по отношение на страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но не и по отношение на лице, станало правоприемник на страната след влизане в сила на новия ГПК /ДВ, бр. 59/2007 год./. Поддържа, че определението е постановено и в нарушение на принципа за справедлив съдебен процес, предвиден в чл. 6, § 1 ЕКПЧ, като изложените доводи по същество се припокриват с тези в молбата за отмяна.
Ответникът – Министерство на финансите, представлявано от министъра на финансите В. Г., чрез юриск. В. И., възразява срещу частната жалба в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна, с искане да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. Л. Ш., [населено място], в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК изразява становище за основателност на частната жалба по изложените в отговора съображения.
Ответникът по частната жалба – „Център за градска мобилност“ ЕАД не взема становище.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
Молителят поддържа, че е правоприемник на М. Л. Ш. – ищец по гр. д. № 15654/1982 год. на Софийски районен съд, тъй като е придобил правото на собственост върху магазин, находящ се на целия първи /партерен/ етаж от сградата на [улица] на 03.02.2012 год. с нот. акт № 51/2012 год. В производството по гр. д. № 28035/2012 год. на Софийски районен съд е узнал, че през 1983 год. е постановено решение, с което са определени съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място за отделните обекти в сградата, което засяга правата му и обуславя искането за отмяна. Като основания по чл. 303, ал. 1 ГПК сочи неистинност на заключението на вещото лице и наличието на ново писмено доказателство – възстановени строителни книжа по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ от 07.05.2015 год. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 11.01.1983 год. при действието на ГПК от 1952 год. /отм./, като към момента на влизане в сила на сега действащия ГПК предвиденият в чл. 232, ал.1 ГПК /отм./ едногодишен преклузивен срок е изтекъл. Молбата за отмяна е подадена при действието на новия ГПК /ДВ, бр. 59/2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ и е недопустима, като следва да се остави без разглеждане съгласно приетото в т. 8 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк д. № 7/2014 год., ОСГТК на ВКС, което се прилага и в хипотеза, при която молбата за отмяна е подадена от правоприемник на страна.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Производството за отмяна представлява извънинстанционно производство за контрол на неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Целта на производството по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора. Молбата за отмяна е подадена на 21.02.2018 год. Решението по гр. д. № 15654/1982 год. на Софийски районен съд, чиято отмяна се иска, е постановено на 11.01.1983 год. и видно от данните по делото е влязло в сила на 18.03.1983 год. като необжалвано. Атакуваният съдебен акт е влязъл в сила при действието на отменения ГПК от 1952 год. При неговото действие е изтекъл и пределният едногодишен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ за отмяна на влезли в сила решения. С изтичането на преклузивния срок на 18.03.1984 год. правото да се иска отмяна се е погасило и решението е станало стабилен съдебен акт – неизменим, необжалваем и неотменим. Установеният в ГПК от 2007 год., в сила от 01.03.2008 год., нов процесуален ред, въвеждащ по – благоприятен режим за отмяна на влезли в сила съдебни решения е неприложим спрямо решения, станали неотменими при действието на процесуалния закон от 1952 год. В този смисъл са разясненията на т. 8 на ТР № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС, представляващи задължителна съдебна практика. Недопустима е молба за отмяна на влязло в сила решение, постановено при действието на ГПК от 1952 год. /отм./, подадена при действието на ГПК от 2007 год., ако преди влизането в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал.1 ГПК /отм./, както правилно е прието в обжалваното определение. Принципът засяга не само страните по делото, по което е постановено решението, предмет на отмяната, но и техните универсални и частни правоприемници, обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Запазването на правопогасяващия ефект от изтичането на срока е гаранция за стабилитета на съдебните актове и на техните правни последици, постигнати преди влизане в сила на ГПК от 2007 год.
Доводите на жалбоподателя във връзка с основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не обуславят друг правен извод за допустимостта на молбата за отмяна и не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето производство. Неоснователни са и оплакванията за противоречие на обжалваното определение с чл. 6, § 1 ЕКПЧ, гарантиращ достъпа до съд и правото на всеки гражданин на справедлив съдебен процес. Това право не е нарушено, тъй като изискването правилата на вътрешното право да се прилагат в хармония с чл. 6 ЕКПЧ не изключва императивното задължение на съда да проверява допустимостта на производството по подадената молба с оглед разпоредбите на процесуалния закон и задължителната съдебна практика.
Поради изложените съображения определението на предходния състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на настоящето производство и претендираните от ответника по частната жалба Министерство на финансите разноски, такива следва да се понесат от жалбоподателя в размер на 100 лв., дължими за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с ал. 3 ГПК и по аргумент от чл. 25а, ал. 2 НЗПрП.
Водим от горното настоящият състав на Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 193 от 14.09.2018 год. по гр. д. № 3112/2018 год. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на П. Н. П., [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 547 от 11.01.1983 год. по гр. д. № 15654/1982 год. на Софийски районен съд, ГО, 32 състав.
ОСЪЖДА П. Н. П., [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на финансите, представлявано от министъра на финансите В. Г., разноски за настоящето производство в размер на 100 лв. /сто лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :