О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 13
София, 11.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 886/2009 година
Производство по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Е. П. С., Г. Х. Б., М. К. М., Г. И. П., В. Й. Й., Е. К. Д., М. Д. С., В. И. И., Д. П. П., Ж. Д. П., М. Д. Й., К. Б. К. и И. В. О. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 22.12.1997 г. по т.д. № 106/1997 г. на Софийски градски съд, с което е обявена неплатежоспособността на „Първа частна банка” АД и е открито е производство по несъстоятелност, обявена е банката в несъстоятелност, прекратени са правомощията на нейните органи, постановени са обща възбрана и запор, банката е лишена от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото и неговото разпределение.
В молбата се поддържа, че с Решение от 24.11.2005 г. на Европейския съд по човешките права в Страсбург са констатирани нарушения на чл.6, § 1 и на чл.1 от Протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЧП) при отнемане лицензията на “К” АД и обявяването й в неплатежоспособност. Според молителите от общозадължителния характер на Решението, постановено по Жалба № 49429/1999 г. на “К” АД срещу България следва, че констатираните в него нарушения на чл.6, § 1 (справедлив процес) и на чл.1 от Протокол 1 (право на собственост) от ЕКЧП са “обстоятелство от съществено значение за делото” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и за процедурата по несъстоятелност на “П” АД.
Ответникът по молбата Българска народна банка изразява становище за недопустимост на молбата за отмяна по подробно развити в отговора му съображения.
По делото е постъпил отговор и от “Й” ЕООД- частен правоприемник на активите на “П” АД, в който се излагат доводи за недопустимост на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение след преценка на данните по делото приема следното:
Молителите не са процесуалноправно легитимирани да инициират производство по извънинстанционния контрол, поради което молбата им е процесуално недопустима, а по отношение на молителя И. О. и поради просрочието й.
Легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение по посочения извънреден способ са страните, които са участвали в производството по чл.72 ЗБКД (отм.), по което е постановено атакуваното решение, а това са “П” АД и Централната банка. От неучаствалите по делото страни отмяна могат да искат само тези, които вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила, съдържащи се в Закона за банките са били лишени от участие или не са били редовно представлявани, и то само при поддържано основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, каквото в настоящата молба за отмяна не е въведено.
Законът допуска възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение и от лице, което не е било страна по делото, но е обвързано от силата на пресъдено нещо. Тази възможност е предвидена в чл.304 ГПК, отмяна по който текст е легитимирано да иска лице, което има право на иск по делото като участник в неделимо спорно правоотношение, така, че то би било необходим другар и конституирането му като главна страна ще се яви като процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск – 172 ГПК (отм.).
Молителите като бивши акционери на вече заличената “П” АД нямат това качество, следователно не са процесуално легитимирани да инициират производство по отмяна на влязлото в сила решение за обявяване на “П” АД в несъстоятелност нито като заинтерисовани по смисъла на чл.303 ГПК страни, нито като представляващи загубила правосубектността си банка, обстоятелство, което налага подадената от тях молба да се остави без разглеждане.
Процесуалната допустимост е от категорията на абсолютните предпоставки за разглеждане по същество на молбата за отмяна и с оглед отсъствието й в конкретния случай следва да се отрече правната възможност за произнасяне по въпроса за относимостта на Решението от 24.11.2005 г. на Европейския съд по човешките права в Страсбург, постановено по Жалбата на “К” АД срещу България към хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Е. П. С., Г. Х. Б., М. К. М., Г. И. П., В. Й. Й., Е. К. Д., М. Д. С., В. И. И., Д. П. П., Ж. Д. П., М. Д. Й., К. Б. К. и И. В. О. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 22.12.1997 г. по т.д. № 106/1997 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: