О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
София 12.01.2011 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина Караколева
Мариана Костова
като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 811 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е образувано по касационна жалба на “Т.“ Е. – София срещу определение № 7810/24.05.2010 г. по ч. гр. д. № 4326/2010 г. на СГС, гражданска колегия, с което се потвърждава определение от 19.10.2009 г. по гр. д. № 1012/2009 г. на СРС, ІІІ г.о., 84 състав, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и излага довод, че неизпълнението на разпореждането на съда за посочване на адреса на ответника по заявлението е по причина на несъобщаване на разпореждането на съда за удължаване на срока, с което е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи като релевантен за спора въпроса следва ли съда да уведомява страната дали се уважава искането й за удължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК решаван противоречиво от съдилищата – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представя ксерокопие на определение на СГС от 2009г., в което съдът, като въззивна инстанция, се е произнесъл в посочения в частната касационна жалба смисъл.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3,т.2 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
С разпореждане от 31.07.2009г. СРС е дал на частният касатор едномесечен срок да представи удостоверение за регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника по издадената заповед за изпълнение, поради невъзможност за връчването й на посочения в заявлението адрес. Касаторът е подал молба за удължаване на срока за представяне на искания от съда документ. Молбата по чл.63, ал.1 ГПК е била оставена без уважение от съда, като това разпореждане не е било съобщено на заявителя. След изтичане на определения срок за представяне на удостоверението, СРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото поради невъзможност да бъдат приложени последващите разпоредби на заповедното производство.
По поставеният от касатора процесуален въпрос – трябва ли да бъде съобщавано разпореждането на съда по молбата за удължаване на срока по чл.63, ал.1 ГПК има установена вече съдебна практика на ВКС, която е в подкрепа на възприетото в обжалваното определение произнасяне – опр. по ч.гр.д. №84/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., определение № 342 от 26.04.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 304/2010 г., I т. о., Определение № 425 от 21.06.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 441/2010 г., II т. о. В същите е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. От горното следва, че частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, след като има произнасяне по поставения процесуален въпрос от съд от по-горна степен. Затова не следва да се допуска до разглеждане частната касационна жалба по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №7810/24.05.2010 г. по ч. гр. д. № 4326/2010 г. на СГС, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: