О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
[населено място], 12.01.2017г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1509/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК във връзка с чл.631а, ал.1 ТЗ и е
образувано по касационна жалба на Д. Д. И., Д. К. К., К. К. К., П. К. П. и П. П. П. срещу решение № 40 от 8.4.2016г. по в.т.дело №57/2016г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение, с което, след отмяна на решение № 523/21.12.2015г., постановено по т.д. № 436/2014г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателите за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството [фирма]. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата им за откриване на производство по несъстоятелност. Позовават се на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, а допустимостта на касационното обжалване аргументират с критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът [фирма] в писмен отговор заявява становище за отсъствие на предпоставките на закона за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, не са налице релевираните от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и / или процесуално право, при наличието на специалните предпоставки – чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Бургаският апелативен съд е приел, че молителите са легитимирани лица по смисъла на чл. 625 ТЗ, дружество – ответник е търговец по смисъла на закона, сключеният между страните договор „ Предварителен договор за прехвърляне на недв. имот срещу задължение за строителство” е търговска сделка. В договора освен правата и задълженията на всяка една от страните е уговорена договорна неустойка при неизпълнение на задълженията по договора. Спори се по наличието на изискуемо задължение – неустойка за забава в размер на 290 000 евро за времето от 3.04.2012г. / датата на която изтича срока за завършване и предаване с разрешение за ползване на обектите/ до 25.08.2013г. и по състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество.
След преценка на доказателствата по делото апелативният съд е приел, че молителите не доказват да имат изискуемо вземане по търговската сделка, както и обстоятелството, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. По първата предпоставка съдът е счел, че страните са се съгласили на продължаване на действието на договора във връзка със снабдяването на собствениците на земята/ молителите/ и ответника с общо строително разрешение за изграждането на басейн към процесната сграда. При това положение простото позоваване на договорна клауза за неустойка не е достатъчно за уважаване на молбата по чл.625ТЗ. Счетено е, че не може да се приеме, че вземането за неустойка е определено по размер и е изискуемо, същото е спорно и поради факта, че дружеството е противопоставило вземане в размер на 100 000 евро за строителството на басейн по общо съгласие на страните и издаденото общо строително разрешение. Строителното разрешение е издадено на 12.06.2013г., а на 31.03.2013г. е бил издаден акт образец 15, с който строежът на сградата е бил приет от Д..
Съдът е обсъдил двете назначени счетоводни експертизи, в които са посочени коефициентите за ликвидност, ефективност, рентабилност, автономност, в зависимост от записванията в баланса на вземанията и задълженията на търговското дружество, във варианти на отчитане на вземането на молителите – претендираната неустойка, респ. на претендираното вземане на дружеството за строителството на басейна и как се отразява на показателите изключването на тези суми. След като е ценил заключението на експерта Д., Бургаският апелативен съд е направил извод, че всички задължения са с ненастъпил падеж, няма дължими плащания с настъпил падеж, дружеството не е спирало плащания. Коефициентите за ликвидност са в рамките на нормалните и над нормалните стойности. Не е установена неспособност на дружеството да изплаща текущи задължения с краткотрайни активи, тъй като не са налице задължения с настъпил падеж и поради това, че краткотрайните активи са достатъчни за покриване на всички задължения – краткосрочни, включително и дългосрочни. Дори и да се приеме наличие на вземането за неустойка то дружеството е в състояние да плаща. Вземането по клаузата за неустойка в този случай следва да се отрази едновременно и в актива и в пасива на баланса. Корекция на основното заключение при това положение и в частта му за коефициентите за ликвидност и ефективност не се налага, тъй като тези счетоводни записвания не влияят на финансовия резултат на дружеството до момента докато не бъдат платени, съответно не влияят на сумата на собствения капитал. От друга страна предявеното вземане за неустойка, като основание за откриване на производството по несъстоятелност, длъжникът не изпълнява не защото е в невъзможност, а по съображения, че го оспорва. Що се касае до лошия показател за финансова автономност, тези стойности имат спомагателен характер и при добри показатели за ликвидност и лоши за финансова автономност /реципрочно на него – задлъжнялост/ не би могло да се приеме, че е налично състоянието на неплатежоспособност. В тази връзка двете заключения не си противоречат. Поради това и въз основа на експертното заключение съдът приема, че длъжникът не се намира в състояние на неплатежоспособност. По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
1.Фактът, че вземането на кредитора е оспорено чрез противопоставяне на насрещни вземения на дружеството – длъжник отразява ли се на неговата изискуемост и основание ли е за откриване на производство по несъстоятелност, респ. безспорността на кредиторовото вземане, предпоставка ли е за откриване на производство по несъстоятелност? Касаторите се позовават на допълнителния селективен критерий – противоречие с решение № 125 по т.дело № 91/2010г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 32 /17.06.2013г. по т.дело № 685/2012г. на ВКС, ІІ т.о. Въпросът не е коректно поставен доколкото въззивният съд не е приел извод, че предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност е установено от молителя „ безспорно вземане”. Според съда предпоставка за уважаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност е кумулативното установяване на предпоставките: легитимирано лице по чл.625 ТЗ; качеството на търговец на длъжника; наличие на изискуемо негово задължени по търговска сделка, публично задължение във връзка с дейността му; състояние на неплатежоспособност на длъжника / евентуално свръхзадълженост/, което не е временно, а обективно и трайно. Действащата към момента на постановяване на решението редакция на чл.608 ТЗ, с която се дава легална дефиниция на неплатежоспособност , не фигурира изискването за безспорност на задължението на търговеца. Една от материалните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, свързана с вида на паричното задължение, произтичащо от търговска сделка, то да е изискуемо, а не безспорно. Само по себе си обаче, наличието на изискуемо парично задължение по търговска сделка не е достатъчно за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Материална предпоставка по чл.608 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност е длъжникът на паричното задължение да не в състояние да плаща. В конкретния случай апелативната инстанция, освен, че е приела, че вземането на молителите е спорно, е направила извод, че дружеството не е в състояние на неплатежоспособност, извод изведен от данните на експертизата на в.л. Д.. Касаторите не обосновава и допълнителния селективен критерий с посочената съдебна практика на ВКС, ТК по чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по първото решение молбата за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена поради липсата на „безспорност” на вземането на молителя по чл.625 ТЗ, а по второто – поради необоснованост на фактическите констатации, а от там и на правните изводи на въззивния съд за действителното икономическо състояние на търговското дружество – дали същото е в състояние да изпълнява задълженията си към кредиторите си или е в състояние на свръхзадълженост. Т.е. разликата в резултата между последното решение и по конкретното дело е в приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Вторият въпрос: Вземане произтичащо от клауза за неустойка легитимира ли молителя като кредитор по чл.608 ТЗ, ако същият не е отправил покана за разваляне на договора и съответно договора не е развален? не осъществява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Констатацията на съда, че договорът за строителство не е развален, не се явява обуславящ извода на съда за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът е извършил преценка на икономическото състояние на търговското дружество и дали е в състояние да извършва плащания във вариант на включване на вземането на молителите за неустойка в пасива и актива на дружеството и как това вземане се отразява на коефициентите за ликвидност, финансова автономност и финансова задлъжнялост. След като съдът не е мотивирал решението си за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност само въз основа на извод, че молителите ще се легитимират като кредитори за вземане за неустойка, ако договорът не е развален, въпросът няма съдържанието на въпрос по смисъла на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По третия въпрос: Само фактът, че вземането на кредитора е оспорено от длъжника чрез възражение за евентуална компенсация достатъчно основание ли е да се приеме, че липсват предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ? Съдът следва ли да изследва и установи при условията на пълно и главно доказване основателността и размера, както на вземането, на което се позовава кредитора, така и противопоставените насрещни вземания на длъжника, съответно да се мотивира в решението си ? По този въпрос съдът се позовава на критериите по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК /решение № 277 по т.дело № 1053/2006г. на ВКС, ТК/ и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /решение №32 по т.дело №685/2012г. на ВКС, ІІ т.о./. В първата си част въпросът не е коректно поставен, тъй като молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е отхвърлена въз основа на въпроса. Както беше посочени по – горе съдът е приел, че не е налице втората кумулативна предпоставка на чл.608 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност – дружеството да е в състояние на неплатежоспособност. Във втората си част въпросът е изцяло фактологично обусловен, тъй като отговорът следва от анализа дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните си /текущи задължения, на базата на реална ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. В случая съдът е изследвал как се отразява на финансовото състояние на ответника вземането на молителите за неустойка в претендирания от тях размер. Изводът му е, че дружеството е в състояние да плаща, предвид добрите показатели за ликвидност. Обжалваното решение не е в противоречие с решение № 277 постановено по т.дело № 1053/2006г. на ВКС, ТК и решение №32 по т.дело № 685/2012г. на ВКС, ТК / постановено по реда на чл.290 ГПК/ доколкото състави на ВКС, ТК също са приели, че подлежи на изследване не само предпоставката молителят по чл.625 ТЗ да има качеството на кредитор на изискуемо парично вземане по търговска сделка, но и дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност. С обжалваното решение не е отречена възможността ответникът да противопостави на кредитора възражения за прихващане, като правопогасяващо възражение, с което да оспори активната легитимация на молителя.
4.При две противоречиви експертизи съдът следва ли да се мотивира защо цени една от тях? Поддържа се критерия по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – обжалваното решение противоречи на решение №58/13.02.2012г. по гр.дело №408/2010г. на І г.о. на ВКС. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като въззивният съд е обсъдил констатациите на двете експертизи и упражнявайки правомощията си на съд по съществото на спора е приел, че трябва да цени заключението на първата икономическа експертиза. Освен това е направен извод, че двете експертизи не си противоречат, доколкото съдът е приел, че стойностите на показателя за финансова автономност имат спомагателен характер и при водещи добри показатели за ликвидност, не може да се приеме налично състояние на неплатежоспособност.
По петия въпрос се поддържа противоречие с решение №32/17.06.2013г. по т.дело № 685/2012г. на ВКС : Само мотивът, че краткотрайните активи са по-големи от общия размер на задълженията достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производството по несъстоятелност? Въпросът не е коректно зададен. По този въпрос следва да се има предвид отговора по въпрос №4.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №40/8.04.2016г., постановено по в.т.дело №57/2016г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: