1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 14.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5816/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
З. Г. П., К. Г. С. и В. А. П. от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 985 от 4.06.2013 г. по гр.д.№ 158/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което между тях и Н. К. и М. К. е допусната делба на ПИ 00702.511.56 , заедно с построената в имота триетажна сграда с обособени в нея три самостоятелни жилища, които имоти се намират в [населено място].
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради това, че допуснатият до делба имат не е съсобствен с ответниците, както и поради неправилно зачитане на силата на пресъдено нещо на решение № 242/ 14.02. 2008г. по гр.д.№ 588/ 2007г. на Пловдивски окръжен съд.
Поддържат се всички основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците Н. К. и М. К. оспорват жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С влязло в сила решение № 242/ 14.02. 2008г. по гр.д.№ 588/ 2007г. на Пловдивски окръжен съд между същите страни и за същите имоти, които са и по настоящото дело, е признато за установено, че З. П., К. Г. С. и В. А. П. са собственици общо на ? ид.ч. от поземлен имот 00702.511.56 и от трите жилищни обекта в сградата, а Н. К. и М. К. на останалите ? ид.ч. от същите обекти.
Тъй като с посоченото решение е определено кои лица и при какви квоти са собственици на процесните имоти, то е съобразено и при последващото искане за тяхната подялба, предмет на настоящото решение на въззивнвия съд.
В изложението по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса дали решението относно собствеността на имота обвързва съда или наличието на съсобственост следва да бъде наново доказано в производството по допускане на делбата. Твърди се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика. Вторият материалноправен въпрос е свързан с твърдението на касаторите, поддържано и при разглеждане на делото от въззивната инстанция, че има основание жилищната сграда да се изключи от съсобствеността, като по този въпрос се иска допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се и процесуалноправният въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да мотивира решението си и възможността да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, уредена в чл. 272 ГПК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение в настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на жалбата до касационно разглеждане предвид следните съображения:
Първият въпрос за значението на влязло в сила решение относно собствеността на делбения имот не обосновава допустимост на касационното обжалване, тъй като той е разрешен от въззивния съд в съответствие с утвърдената съдебна практика относно предмета на решението по допускане на делбата, а и касаторите не сочат практика в противния смисъл. С решението по допускане на делбата се разрешават споровете относно това кои лица са съсобственици, на кои имоти и при какви квоти. Тези въпроси са предмет и на предявения самостоятелно иск за собственост на същите имоти, поради което формираната с решението сила на присъдено нещо обвързва съда, пред която е предявен иска за делба и той следва да допусне извършването й в същите параметри. В този смисъл е и обжалваното решение, поради което то не противоречи, а е в съответствие със съдебната практика и затова не обосновава допускане на жалбата до касационната инстанция.
В изложението касаторите обсъждат и възможността в производството за делба да се преразгледа въпроса за наличието на съсобственост, което в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 298 и чл.299 ГПК въззивният съд е отхвърлил като недопустимо. По този въпрос следва да се добави, че всички възражения, които касаторите са имали във връзка с установяване на правата им в имота е следвало да се направят в производството по установителния иск за собственост, тъй като в противен случай, или ако са заявени, но не са уважени от съда, те се преклудират, както е станало в настоящия случай, видно от решението по гр.д.№ 588/ 2007г. на Пловдивски окръжен съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалния въпрос. Относно приложението на чл.272 ГПК е формирана постоянна съдебна практика, според която когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При постановяване на въззивното решение решаващият съдебен състав е направил свои мотивите на първоинстанционния съд, препращайки към тях, което е в съответствие с дадената му с разпоредбата на чл. 272 ГПК възможност .
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 985 от 4.06.2013 г. по гр.д.№ 158/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда З. Г. П. и В. А. П., двете от [населено място], [улица], № 20 и К. Г. С. от с.гр.,[жк],№ 19, ет.3, ап.6 да заплатят на Н. К. К. и М. И. К. от [населено място], [улица], № 20 разноски по делото за касационното производство в размер на 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: