3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 14.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д № 13 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изр.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 235 от 22.10.2015г. по т.д.№ 1546/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане-като подадена след изтичането на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК молбата на дружеството за отмяна по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 473 от 11.10.2013г. по т.д.№ 883/2013г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решение № 957 от 31.05.2013г. по т.д. № 2917/2012г. на ОС Пловдив.
С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че при преценката за спазването на срока съставът на ВКС погрешно е възприел изложените в молбата за отмяна доводи „за наличие на правен интерес от отмяна на влязлото в сила решение” и не е взел предвид изложените обстоятелства и представени доказателства, че молбата е подадена в срок. Поддържа се, че жалбоподателят е узнал за новото доказателство /договор за посредничество от 17.09.2008г., сключен между [фирма] и [фирма], с управител ищеца по т.д.№ 2917/2012г. на Пловдивския ОС, потвърдено с решението по т.д.№ 883/13 на АС Пловдив, чийто иск е бил уважен с решенията, чиято отмяна се иска/ на 01.04.2014г., когато то е било представено в производството по друго дело – гр.д.№ 2951/2013г. на ОС Пловдив, образувано по искова молба на другата страна по договора за посредничество. Поддържа, че протоколът от съдебното заседание от 01.04.2014г. по гр.д.№ 2951/2013г. на Пловдивския ОС е бил представен с молбата за отмяна. Счита, че началото на срока за подаване на молба за отмяна е постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по т.д.№ 883/2013г.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на частната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о. съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок.
Съображенията на състава, сезиран с молбата чл.303, ал.1,т.1 ГПК за просрочието й, са основани на констатацията, че протоколът от съдебното заседание от 01.04.2014г. по гр.д.№ 2951/2013г., на който молителят се позовава, не е бил представен с искането за отмяна, но приемането на доказателството в това заседание не е оспорено от насрещната страна, като същевременно от представения с отговора по чл.306,ал.3, изр.последно ГПК протокол от съдебното заседание от 21.03.2013г. по същото дело, на което е присъствал представител на дружеството, разпитаният свидетел –управителят на [фирма] е установил сключването и съществуването на посредническия договор от 17.09.2008г. С оглед на това е счетено, че страната е узнала за този документ на дата 21.03.2013г. и при полагане на дължимата грижа е могла да го изиска по реда на чл.192,ал.1 ГПК и да го приобщи към доказателствата по висящото към този момент пред Пловдивския ОС гр.д.№ 2917/2012г., но не е сторила това, а молбата за отмяна, депозирана на 04.02.2015г. е извън преклузивния тримесечен срок.
Изводите в обжалваното определение не се споделят от настоящия състав.
В хипотезата, когато страната твърди, че е узнала за новото доказателство /на което се позовава в молбата си за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК/ преди влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, началото на срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК е от влизането му в сила. В предходен момент правото на отмяна не би могло да бъде упражнено, съответно срокът по чл.305 ГПК не би могъл да започне да тече. Същевременно при твърдение, че узнаването, респ.възможността за снабдяване с новото доказателство е станало във фаза на съдебното производство, в която съществува законова пречка за представянето му /например в хода на производството пред ВКС при депозирана касационна жалба/, то обективно не би могло да бъде приобщено към спора, което е още един аргумент в подкрепа на тезата, че формално началото на преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна ще тече от произнасянето на ВКС с недподлежащ на обжалване акт. Действителната дата на узнаване, респ. на възможност за снабдяване с доказателството, подлежи на установяване в производството по чл.303 ГПК. В аналогичната уредба на отмяната по отменения процесуален кодекс това правило беше изрично закрепено в текста на чл.232, ал.1, изр.последно ГПК- че ако възникването на основанието за отмяна предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането му в сила.
Данните по делото сочат , че определението на ВКС по чл. 288 ГПК- № 738 по т.д.№ 827/2014г. на ІІ т.о., с което касационното обжалване на решението по т.д.№ 883/2013г. на Пловдивския АС не е допуснато, като необжалваем съдебен акт, е постановено на дата 18.12.2014г. и съгласно разпоредбата на чл. 296 т.3 ГПК от този момент решението по съществото на спора е влязло в сила и и оттогава обективно съществува възможността заинтересованата да упражни правото си на отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Съпоставянето на датата на депозирането на молбата за отмяна – 04.02.2015г. с датата на влизане в сила на решението, предмет на искането по чл.303 сл.ГПК-18.12.2014г. сочи, че тримесечният преклузивен срок е спазен. Съображенията в обжалваното определение, основани на възможността на страната да представи доказателството в хода на висящия спор, са относими към основателността на молбата за отмяна, а не към допустимостта на производството по чл.303 сл.ГПК.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 235 от 22.10.2015г. по т.д.№ 1546/2015г. на ІІ т.о. на ВКС и връща делото на състава за произнасяне.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: