Определение №13 от 18.1.2018 по ч.пр. дело №4626/4626 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 13

София, 18.01.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 4626 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 9572 от 07.09.2017 г., подадена от Д. П. В. и Б. П. В. чрез адвокат Н. А. от АК – П. срещу определение № 119 от 11.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 1573/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по молбата за отмяна – Г. А. В. и А. Ф. В. чрез пълномощника им адвокат А. Б. от АК – П., в който възразяват, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена от легитимирани страни срещу подлежащо на обжалване определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Предходното гр.д.№ 1573/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. е образувано по молбата на Д. П. В. и Б. П. В. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 136 от 29.12.2008 г. по гр.д.№ 1092/2008 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІ гр.с-в, потвърдено с решение № 677 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 533/2009 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е уважен предявен срещу молителите иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на земеделски имоти. С молбата за отмяна е заявено, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предвид новооткрито писмено доказателство, представляващо Резолюция № 295 от 17.05.1948 г. на Пловдивски окръжен съд, с която е отменено осиновяването на техния наследодател П. А. В. от съпрузите Д. П. В. и Б. Д. В., докато с атакуваното решение по този преюдициален въпрос е прието обратното. Заявено е твърдение, че за новото доказателство молителите узнали за първи път при представянето му в производството по предявен против тях иск по гр.д.№ 8972/2009 г. на РС – Пловдив, съответно – въззивно гр.д.№ 1869/2013 г. на ОС – Пловдив. В изпълнение на разпореждане от 26.04.2017 г., постановено от съдията-докладчик от ВКС, ІІ г.о. на основание чл. 306, ал. 1 ГПК, с молба от 05.07.2017 г. молителите са представили заверен препис от решението по въззивното гр.д.№ 1869/2013 г. на ОС – Пловдив, видно от което, то е влязло в сила на 17.04.2014 г.
С оглед така установените факти, настоящият състав на ВКС споделя застъпеното от предходния състав на ВКС разбиране относно недопустимостта на подадената от Д. П. В. и Б. П. В. молба за отмяна поради подаването й след изтичане на предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен срок. Разпоредбата предвижда, че в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от (1) деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от (2) деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Самите твърдения, изложени в молбата за отмяна, свидетелстват за това, че молителите са установили съществуването на Резолюция № 295 от 17.05.1948 г. на Пловдивски окръжен съд най-късно в течение на производството по въззивното гр.д.№ 1869/2013 г. на ОС – Пловдив. Това означава, че най-благоприятното за молителите тълкуване на втората от хипотезите по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство) отнася началото на срока за сезиране на ВКС към датата на влизане в сила на въззивното решение, т.е. 17.04.2014 г. Съответно – тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е изтекъл на 17.07.2014 г. Последното мотивира настоящият състав на съда да приеме за превилен извода на предходния състав на ВКС, че подадената на 29.12.2016 г. молба е просрочена, поради което и разглеждането й по същество е процесуално недопустимо. Ето защо атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 119 от 11.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 1573/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top