Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.София, 26.03.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 2129/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е образувано по искането на осъдения С. С. З. за възобновяване на въззивно нохд № 843/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ІV-ти въззивен състав и отмяна или изменение на решение № 1001/19.07.2013 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и относно правата на осъдения, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение, както и до явна несправедливост на наложеното наказание.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на нарушения при постановяване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в жалбата и намира:
Софийският градски съд, наказателна колегия, ІV-ти въззивен състав с решението по въззивно нохд № 843/2013 год. потвърдил присъдата от 22.11.2012 год. по нохд № 24836/2011 год. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 108 състав, с която признал подсъдимия З. за виновен в това, че на 23.07.2010 год. в гр.С. при условията на опасен рецидив извършил кражба на имущество на обща стойност 1 420 лева от владението на Ел.Т.. На основание чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А НК го осъдил на четири години лишаване от свобода и определил изтърпяването на наказанието при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 700 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 1 420 лева.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавната такса.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, в която са развити доводи и съображения, поддържани и в искането за възобновяване. За да извърши проверка за основателността им и с оглед задълженията по чл.314 НПК въззивният съд е упражнил правомощията си по чл.327 НПК като е провел повторен подробен и задълбочен разпит на свидетелите Ел.Х. и Хр.Х. за относимите към предмета на доказване обстоятелства. Направил е самостоятелна проверка, анализ и оценка на целия доказателствен материал, въз основа на който е приел за установена фактическата обстановка. Мотивирал изводите си за доказаност на обвинението, основавайки се на действителния смисъл на събраните доказателства. Отговорил на всички доводи и възражения и изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, за тяхната неоснователност.
Не е вярно твърдението, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите Х. и Х. във вреда на подсъдимия, изолирано и едностранно, без да отчете противоречията. Съдът не само е провел въззивно съдебно следствие и е разпитал повторно свидетелите, но е извършил и задълбочена оценка на показанията им като ги е съпоставил с обясненията на подсъдимия и с писмените доказателствени средства. Противоречията, които са дали основание за прочитането на дадените от тях в предходната фаза на процеса показания са обсъдени подробно, потвърдени и чрез другите доказателства. Направил е верни фактически изводи, че подсъдимият е отнел от владението им посоченото имущество и че едва след започване на разследването е съдействал за връщане на част – 2 броя пръстени. Правилно съдът е определил показанията на свидетелите за достоверни, логични и последователни за относимите обстоятелства, както и че констатираните противоречия не се отнасят за тях. Твърденията на подсъдимия за проява на тенденциозност и преднамереност с цел осъждането му не се подкрепят от фактическа страна – свидетелите не са изразили негативно отношение към извършеното и личността, а св.Х. изрично е проявила своето добронамерено отношение и желание да обясни поведението му с проблеми относно здравето на майка му, очакваща да получи пари от него „като може би без да иска, не умишлено ги е откраднал”.
Няма нарушение на чл.13 НПК, което да се е отразило на добросъвестността и достоверността на показанията на св.Х. като не е назначена съдебнопсихиатрична експертиза. Предвид данните от показанията на този свидетел и писмените доказателствени източници е установено наличие на здравословни проблеми, които са свързани с физическото му, но не и с психическото му здраве. Поведението му по време на разпита от двата съдебни състава и фактите, които е установил, съпоставени с тези в останалите доказателствени източници, не дават основание за необходимост да бъде назначена експертиза.
Няма нарушение, което да се е отразило съществено и по неблагоприятен начин за подсъдимия в изготвянето на оценката за стойността на двата пръстена. Заключението е направено от вещото лице по описание и дава отговор на задачата по методика, включваща само стойността на златото към момента на извършване на престъплението. Заключението не е оспорено от страните и съдът го е възприел. Изводът, че е обосновано, пълно и непораждащо съмнение за правилността му, не е основан на произволна и непредвидена в НПК практика на разследващите органи, а на достоверни доказателствени източници, за каквито са определени показанията на свидетелката Х..
Обясненията на подсъдимия са обсъдени подробно, анализирани са и след съпоставяне с останалия доказателствен материал правилно са оценени като недостоверни. Едностранни и изолирани, противоречащи с установеното за конкретното му поведение очевидно подкрепят единствено възприетата от него позиция на защита.
Няма нарушение на закона с осъждането по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд е направил законосъобразен извод, че са налице обективните и субективните признаци на деянието, в който смисъл е изложил убедителни съображения. Възстановяването на част от имуществото – независимо от начина, но с неговото съдействие, е обстоятелство от значение за индивидуализация на наказанието.
Основателно е възражението, че наказанието в определения му размер е явно несправедливо. И двете инстанции по същество са отчели само част от индивидуализиращите обстоятелства и са определили по-високата степен на обществена опасност съобразно указания за задължителност в съдебната практика за случаите на престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, но са пренебрегнали данните за конкретно извършеното и за личността.
Въззивният съд е възприел оценката на индивидуализиращите обстоятелства като смекчаващи и отегчаващи, които е имал предвид първоинстанционният съд, за да определи наказанието в размер на 4 години лишаване от свобода при условията на чл.54 НК. Заявил е съгласието си с извода, че както личността на дееца, така и извършеното деяние се отличават с висока степен на обществена опасност. Този извод е резултат от възприетата оценка само на незначителна част от установените обстоятелства, които е посочил първоинстанционния съд – възстановяване на част от имуществото след доброволното съобщаване на местонахождението като смекчаващо и предходно осъждане отпреди значителен период от време като отегчаващо обстоятелство, а отказът за определяне на по-нисък размер – по съображения, че не е подходящо решение предвид осъжданията за престъпления против собствеността като склонност да извършва точно такива деяния. Въззивният съд не е взел предвид и не е направил цялостна задълбочена оценка на всички данни за установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, каквито са времето на постановяване на първата присъда (1991 год.) и възрастта му към този момент. От значение са и данните, че осъждането му с влязлата в сила на 09.12.2004 год. присъда е за извършено престъпление през м.юли 1996 год. и резултата от бавното правосъдие е квалификацията на деянието по настоящото дело като престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. Не са взети предвид и данните за личността, поведението и отношението му по въпроса за трудова реализация и действителното му включване на трудовия пазар според възможностите в областта на строителството, взаимоотношенията му с пострадалите, тяхното поведение, условията, при които е извършено, подбудите. Цялостната оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства и индивидуалните особености на конкретния случай дава основание да се приеме, че са многобройни по смисъла на чл.55 НК и да се определи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и три месеца е справедливо, съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл.36 НК. В този смисъл решението следва да бъде изменено по реда на възобновяването, тъй като основанието за това е в полза на осъдения.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 843/2013 год. на Софийския градски съд, наказателна колегия, ІV-ти въззивен състав и ИЗМЕНЯ решение № 1001/19.07.2013 год., постановено по отношение на осъдения С. С. З. в частта относно наказанието лишаване от свобода, което на основание чл.55, ал.1, т.1 НК определя на една година и три месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: