Определение №13 от 5.2.2010 по ч.пр. дело №2/2 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 2
 
 
                           Гр. София, 05 февруари 2010 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето  наказателно отделение в закрито съдебно заседание на                                две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
 
 
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА
 
                                                      ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА
                                                                            ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурор НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ
изслуша докладваното
от съдията /председател/ САША РАДАНОВА
наказателно дело № 2/2010 г.
 
Производството пред ВКС е образувано по повод спор за подсъдност, повдигнат от докладчика по нчхд № 5382/2005 год. на Софийския районен съд с определение от 16. ХІІ.2009 год. От мотивната част на определението може да се заключи, че спорът е между С районен и градски съдилища и по въпроса, кой следва да разгледа гражданските искове за неимуществени вреди, приети за разглеждане в наказателното производство, предмет на горното дело, прекратено поради изтекла давност на наказателно преследване.
Становището на прокурора е, първо, че е налице спор за подсъдност, второ, че е с основание повдигнат от Софийския районен съд и, трето, че компетентен да разгледа гражданските искове е състав от гражданската колегия при Софийския градски съд.
Развитието на делото, предшестващо повдигането на разглеждания спор, е следното:
С протоколно определение от 5. ХІІ.2008 год., постановено по нчхд № 5382/2005 год. на Софийския районен съд-наказателна колегия /СРС-нк/, е прекратено наказателното производство срещу подсъдимите Г. С. И., М. Щ. , Г. К. , Ю. С. и Д. В. , обвинени /според тъжбата/ в престъпления по чл. 148, ал.2, предл.първо и второ във вр.с ал.1, т.2, чл.147, ал.1, предл.първо и второ, чл.20, ал.2 и чл.26 НК, поради изтекла давност за наказателно преследване. В диспозитивната част на определението няма произнасяне по предявените с тъжбата и приети за разглеждане в наказателния процес граждански искове за неимуществени вреди в размер общо на 45 000 лв.
С въззивната жалба определението е обжалвано пред Софийския градски съд-наказателна колегия /СГС-нк/ от повереника на тъжителя С. Т. Т. Искането в жалбата е за изменение на горното определение и произнасяне от въззивния съд по предявените от тъжителя граждански искове и лихвите върху тях, както и за отмяна на същото определение в частта, с която Т. е бил осъден да заплати на подсъдимите 1 000 лв., представляващи разноските, направени от тях за адвокатско възнаграждение.
По жалбата от повереника на тъжителя, образувана във внчхд № 370/2008 год., СГС-НК се е произнесъл с решение № 98 от 19.І.2009 год. като е отменил обжалваното определение „в частта, с която съдът е прекратил наказателното производство в частта относно разглеждането на гражданските искове” и е върнал делото на СРС-нк” за разглеждане на приетите граждански искове”.
Несъгласен с решението на СГС-нк, СРС-нк е изпратил делото за разглеждане на Софийския районен съд-гражданска колегия /СРС-гк/, където е било образувано в гр.д. № 7911/2009 год.
След образуването му горното дело е било прекратено и изпратено – с оглед цената на исковете и по правилата на родовата подсъдност- на Софийския градски съд-гражданска колегия /СГС-гк/, където било образувано в гр.д. № 6509/2009 год.
След като образувал горното дело, СГС-гк го прекратил и изпратил за разглеждане на СРС-нк.
С определение от 20.ІХ.2009 год. докладчикът по нчхд № 5382/2005 год. върнал делото на СГС-гк.
Делото било повторно образувано в гр.д. № 9489/2009 год. и повторно върнато на СРС-нк, след което последвало повдигането на спора за подсъдност.
При описаното развитие на делото, ВКС не намира да е налице спор за подсъдност, по който да се произнесе, след като същият е възникнал между наказателен и граждански съд. По реда на чл.44, ал.1 НПК се решават спорове относно подсъдността само между наказателни съдилища и с оглед на правилата по чл.36-41 чл. 45 НПК.
Независимо от казаното, СРС-нк е този, който е получил от СГС-нк нчхд № 5382/2005 год. за ново разглеждане и не го е сторил. Макар отменителното решение на СГС по внчхд № 370/2008 год. да е спорно в много отношения, СРС е длъжен да го изпълни без да влиза в противоречие със закона и убеждението си. Това е възможно с п р о и з н а с я н е т о от СРС по предявените граждански искове не само в мотивите, а и в диспозитивна форма, и като „остави без разглеждане” въпросните искове, да приключи наказателното дело и даде на ищеца възможност да ги „предяви пред гражданския съд” по силата на чл.88, ал. 3 НПК.
Имайки предвид дотук изложеното, ВКС в състав от трето н.о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
Оставя без разглеждане спора за подсъдност между С районен съд-наказателна колегия и Софийския градски съд – гражданска колегия, възникнал по повод предявените от С. Т. Т. граждански искове за неимуществени вреди в размер общо но 45 000 лв., приети за разглеждане в производството по нчхд № 5382/2005 год. на Софийския районен съд.
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top