О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 06.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 581 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 HПК.
Постъпила е касационна жалба А. С. Б. и Р. Л. Б. срещу тази част от Решение № 2006/26.07.2018 год. по т.д.№ 137/2018 год. на Софийски апелативен съд с която въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него Решение № 2009 от 26.10.2017 год. по т.д.№ 806/2017 год. на Софийски градски съд в частта с която предявените от тях срещу „Смартпартнерс-БГ”ЕООД (н) искове за установяване съществуването на задължение за неустойки са счетени за неоснователни. В частта с която искът на А. и Р. Б. относно съществуването на тяхно вземане в размер на 78312 лв. е бил уважен, ведно с обезщетение за забава, считано от датата на предявяването му в несъстоятелността, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Отговор по чл.287 ал.1 ГПК не е представен.
А. и Р. Б. са сезирали Софийски градски съд с обективно съединени искове с правно основание чл.694 ал.1 вр. ал.8 ТЗ за установяване спрямо синдика, длъжника и кредиторите в несъстоятелността на „Смартпартнерс-БГ”ЕООД (н) съществуването на: 1./ Вземане в размер на 40040.40 евро в левова равностойност от 78312 лв. – даденото по предварителен договор от 14.04.2006 год.; 2./ Вземане в размер на 62720 евро с левова равностойност 122667 лв. – неустойка за забава за периода 02.10.2007 – 17.01.202 год. при предаването на фактическа власт върху имота – предмет на предварителния договор; 3./ Вземане в размер на 62720 евро с левова равностойност 122667 лв. – неустойка за забава за периода 02.10.2007 – 17.01.202 год. за прехвърляне на собствеността върху имота – предмет на предварителния договор; 4./ Обезщетение за забава при плащането на задължението по п.1, съизмеримо със законната лихва, считано от 18.02.2012 год. и до окончателното плащане.
Софийски градски съд е счел за основателен иска по п.1 и частично по п.4, като е признал за установено съществуването на задължението за главницата в посочения по-горе размер, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от 27.02.2010 год. (датата на предявяване на вземането) и до окончателното му плащане. Счел е за неоснователни исковете по п.2 и п.3.
Сезиран с въззивната жалба на А. и Р. Б. срещу решението на СГС в частта с която твърденията за съществуването на вземания за неустойки са били приети за неоснователни, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Мотивирал се е с това, че в случая се търси неизпълнение на задължения по предварителен договор за прехвърляне на вещни права върху недвижим имот и предаване на владението му, а не неизпълнение на имуществени задължения, поради което принципно не се дължи обезщетение по смисъла на чл.79 ал.1, предл.2 ЗЗД. Ищците са заявили наличието на вреди от пълно неизпълнение на предварителния договор и са ги оценили със стойността на платените вноски за които искът им е уважен. Дължимостта на мораторна неустойка, чието установяване се търси, не съществува за тях. Тя е уговорена да се дължи единствено за забавено изпълнение и може да се претендира и присъди единствено при заявена претенция за реално изпълнение каквато би била иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Поради това вземания за мораторна неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване фактическата власт върху недвижимия имот и за мораторна неустойка за забавено изпълнение на задължението за прехвърляне на вещни права върху същия недвижим имот те не притежават.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК позоваването на касаторите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК е по отношение на следните въпроси: „1./ С какви правни средства може да бъде защитен легитимният интерес на купувача по предварителен договор да получи обещаната му от продавача престация (прехвърляне на правото на собственост чрез сключването на окончателен договор) и дали този интерес може да бъде защитен единствено чрез конститутивния иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД или за постигането му е приложим и общият осъдителен иск за „обезщетение за неизпълнение“ по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗЗД (искът за компенсаторно обезщетение)?; 2./ Може ли кредиторът по предварителен договор да търси чрез иск по чл.79 ал.1 ЗЗД паричната равностойност на първоначално дължимото (стойността на обещания му имот) или чрез този иск могат да се претендират единствено вреди в тесен смисъл (претърпяна загуба и пропусната полза по смисъла на чл.82 ЗЗД?“.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсват посочените основания за допускане на факултативния касационен контрол произтичат от следното:
Въпреки посочването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът не обосновава противоречие с цитираните в изложението т.3 на ТР № 3/2012 год. на ОСГТК на ВКС и Решение № 191 от 22.11.2013 год. по т. д. № 729/2011 год. на II т.о. на ВКС, Решение № 67/25.02.2013 год. по гр.д. № 170/2012 год. на IV г.о. на ВКС и Решение № 64/03.06.2011 год. по т.д. № 476/2010 на ІІ т.о. на ВКС, а по-скоро твърди необходимост от доразвиване на тезите, залегнали отговорите на правните въпроси по които се е произнесъл ВКС с тях. Т.е. основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Ще следва да се отбележи и това, че първият от посочените въпроси има по-скоро хипотетично-консултативен характер, доколкото иск за реално изпълнение (по чл.79 ал.1 ЗЗД) който би могъл да бъде кумулиран с иск за компенсаторно обезщетение съгласно същия текст, в случая не е предявен.
Хипотетичен е и вторият от посочените въпроси. Той би бил релевантен (с обуславящо значение за изхода от спора) и същевременно би отговарял на селективните критерии по чл.280 ал.1 т.3 ГПК в случай, че приобретателят по предварителния договор би предявил иск за обезщетение вместо изпълнение – чл.79 ал.2 вр.ал.1 ЗЗД. В този случай произнасянето по въпроса за различното прилагане на чл.79 ал.2 вр. ал.1 ЗЗД спрямо договорите при които неизпълнената престация е парична и спрямо договорите при които тя е непарична, действително би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Предявените искове, обаче, са за съществуването на вземания, формирани от даденото по предварителен договор и обезщетение за забава, съобразно договорните клаузи, посочени по-горе.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2006/26.07.2018 год. по т.д.№ 137/2018 год. на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.