3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№13
София, 07.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..…………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 3569 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 12472/31.Х.2014 г. на застрахователя [фирма] със седалище в А., подадена в срок /по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК/ чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 2407 на Софийския апелативен съд, ТК, от 6.Х.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 3514/2014 г., с което – като процесуално недопустима (с подател ответник по върната искова молба) – е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу първоинстанционното прекратително определение по чл. 129, ал. 3-във вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК на СГС, ТК, по т. дело № 716/2013 г.
Гръцкият търговец частен жалбоподател поддържа общо оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, претендирайки отменяването му и връщане на делото на същия състав на САС – за произнасяне по съществото на оставената без разглеждане негова частна жалба срещу първоинстанционното прекратително определение на СГС по чл. 129, ал. 3 ГПК, инвокирайки в тази връзка довод, че „не може да бъде ограничено упражняването на правото на обжалване на актовете, преграждащи производството по отношение на друга страна по делото”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на застрахователя [фирма] със седалище в А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба (вх. № 120489/30.ХІІ.2011 г.), подадена от И. И. В. от София срещу трима ответници, последният от които българското застрахователно акционерно д-во „Б. В. И. Г.” със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], а първите двама – съответно гръцки гражданин, посочен общо като жител на С., и гръцко застрахователно акционерно д-во с неясен адрес, действащо под фирменото наименование „Д. Гърция – Имоти и Произшествия” (GENERALI HELLAS, PROPERTY and CASUALTY). Поради това същото искова молба /на В./ е била оставена без движение – до отстраняването на недостатъците й, свеждащи се до невъзможност ответниците с поредни №№ 1 и 2 да бъдат редовно призовавани по делото. Задължен по закон за отстраняване на констатирани от съда пороци на всяка искова молба е винаги и само подателят й: съгласно чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК. Поради това производството по оставянето й без движение може със сигурност да бъде характеризирано като едностранно. Точно поради това и съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2-ро ГПК в хипотезата на връщане на дадена искова молба след безрезултатно изтичане на срока, даден от сезирания с нея съд за поправянето й, подателят й, който не е съгласен с това определение и го обжалва пред по-горен съд, няма задължението да представя преписи от частната си жалба за връчване на ответниците. Това правило важи и в случай като процесния, в който се е стигнало до частично прекратяване на първоинстанционното пр-во по отношение на ответника физическо лице – независимо от обстоятелството, че в петитума на исковата молба се претендира солидарното му осъждане заедно с другите двама ответници застрахователи да заплати на В. сума в размер на 700 000$, т.е. на този етап процесуалното правоотношение е било само между СГС и ищеца В.. Според разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 2 ГПК страни по граждански дела са лицата, „от чието име и срещу които се води делото” и освен в предвидените в закона случаи „никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд”, което дава основание да се преценява като правно несъстоятелен инвокираният от гръцкия застраховател и настоящ частен жалбоподател довод в подкрепа на подаването на недопустимата негова частна въззивна жалба пред САС.
В заключение, предприетото от първостепенния съд погрешно връчване на преписи от прекратителното му определение по отношение на ответника физическо лице на останалите двама ответници застрахователи, по никакъв начин не създава права за който и да било от тях да атакуват този съдебен акт. Като необжалвано в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от единствения легитимиран да стори това /ищеца В./ – определението на СГС за частично прекратяване на първоинстанционното пр-во е влязъл в сила съдебен акт, който поради това не подлежи на инстанционен контрол пред по-горен съд. Като е съобразил точно това обстоятелство САС е постановил правилно /обосновано и законосъобразно/ определение за оставяне без разглеждане на частната въззивна жалба на гръцкото застрахователно д-во и затова то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2407/6.Х.2014 г. на Софийския апелативен съд, ТК, постановено по ч. гр. дело № 3514/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 3569 по описа за 2014 г.