5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 07.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………………………………..……. и с участието на прокурора…….………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 813 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 14770 от 10.ІІ.2014 г. на [фирма]-гр. С., подадена против въззивното решение без номер на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 19.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 10471/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение СРС, ІІ ГО, 68-и с-в, от 20 май 2013 г. по гр. д. № 18/2012 г. С последното – като неоснователни- са били отхвърлени и трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма]-София с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД /за сума в размер на 18 588 лв. като неплатен остатък от възнаграждение по сключен помежду им договор за изработка/; с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за неустойка в размер на 5 576.40 лв. и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за мораторна лихва в размер на 2 288.81 лв., като в резултат – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на търговеца ответник са били присъдени разноски за двете инстанции в размер общо на 1 400 лева.
Оплакванията на сливенското търговско д-во касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма] срещу софийското [фирма] да бъдат уважени, като – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – в тежест на последното бъдат присъдени всички направени от касатора по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сливенското д-во обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по следните четири /но всъщност 6/ правни въпроса „от значение за изхода на делото”:
1./ За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички възражения и доводи на страните, които имат значение за решаване на делото, да формира собствени фактически и правни изводи при разглеждане на делото и за приложението на чл. 272 ГПК, а също и дали е допустимо въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния, без да ги споделя изцяло и при положение, че същите са непълни;
2./ За задължението на решаващия съд да приложи правилата на чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните относно предмета на договора за изработка, като при тълкуването следва да вземе предвид и да изследва поведението на страните при и след сключването на договора, обстоятелствата по сключването му, установени от събраните по делото доказателства;
3./ За прилагането на презумпцията на чл. 301 ТЗ по отношение на фактура, обективираща задължение на поръчващия за заплащане на окончателната част от възнаграждението по договор за изработка, която фактура е подписана от лице без представителна власт, както и за възможността за приемане на изработеното чрез конклудентни действия, и по-специално подписването от страна на поръчващия „на фактурата, обективираща окончателното плащане по договора за изработка и снабдяването му с разрешение за строеж”;
4./ За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане на въпроса „за осъществяване на състав на чл. 266 ЗЗД при неоспорено от страните изпълнение на възложената работа”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител както по допустимостта на касационното обжалване /с довод, че нито едно от 15-те решения на отделни състави от ГК и ТК на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, не представлява задължителна практика, с която да разрешават същите правни въпроси като релевираните в изложението към жалбата/, а също и по основателността на наведените оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-гр. С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са били отхвърлени и трите обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца касатор срещу ответното софийско търговско д-во /с правно основание по чл. 266, ал. 1, ЗЗД, по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 от същия закон/ Софийският градски съд е приел, съобразявайки правилото на чл. 301 ТЗ в отношенията между търговци, че процесният писмен договор за изработка, сключен на датата 7.VІІІ.2008 г., „валидно ги обвързва” – независимо от обстоятелството, че вместо от управителя на ответното [фирма] /като възложител/, този контракт е бил подписан от лице без представителна власт – адв. П. Й.. П., а що се отнася до доказаността на изпълнението и съответно – на дължимостта на претендирания от настоящия касатор неплатен остатък от уговореното по този начин негово възнаграждение, съставът на СГС се е възползвал от предоставената му с разпоредбата на чл. 272 ГПК процесуална възможност да препрати и към мотивите на първостепенния съд. Ето защо в случая се налага констатацията, че нито един от релевираните от касатора шест правни въпроса не е от естество да обоснове приложно поле на касационния контрол било хипотезата по т. 1 или в тази по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно мотивите към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Нарушението на чл. 20 ЗЗД, на чл. 266, ал. 1 ЗЗД или на чл. 301 ТЗ, както и допуснато нарушаване на процесуални правила /чл. 272-във вр. чл. 273 и чл. 236, ал. 2 ГПК/ представляват касационни отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, но погрешното им отъждествяване от касатора с основания за допустимост на касационното обжалване по никакъв начин не обосновава приложно поле на последното. В заключение, т. нар. от касатора „осъществяване на състав на чл. 266 ЗЗД” императивно предпоставя, че поръчващият е приел работата, поради което последният формулиран въпрос от изложението към жалбата, отнасящ се до „правомощията на въззивната инстанция”, също не би могъл да е част от произнасянето на СГС с атакуваното въззивно решение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-Б, от 19.ХІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 10471/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2